Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фикус и аспирин: Ефективни средства срещу дископатия и различни ставни заболявания
  • Новини

Фикус и аспирин: Ефективни средства срещу дископатия и различни ставни заболявания

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
ffsifasifkasfkasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фикус и аспирин помагат на болки в кръста и гърба.

В последните години все повече хора се оплакват от болки в кръста и гърба, като при прегледите от специалисти се установява, че страдат от дискови болести, както е общото наименование на познатите дископатия и дискова херния или още както са известни с добилите гражданственост стари народни техни названия лумбаго и ишиас.

Тези дегенеративни заболявания, които засягат междупрешленните дискове, често довеждат до болезнени възпаления на гръбначно-мозъчните нерви, които в немалко случаи приковават болните към леглото.

Специалистите твърдят, че това са най-масовите заболявания на опорно-двигателния апарат и респективно на периферната нервна система. Тяхното лечение от официалната медицина се провежда консервативно – с препоръчване на покой, изписване на аналгетици, прилагане на физиотерапия и пр., като в по-тежките случаи се прибягва и до хирургична интервенция.

За съжаление медикаментите, които се използват при дископатии, проявяват множество странични ефекти и водят до увреждане на стомашната лигавица. А и оперативното лечение е доста рисковано и в някои случаи може да доведе до трайна инвалидизация на пациента.

Добрата новина е, че народната медицина предлага доста природни средства за справяне с този проблем и облекчаване на състоянието на болния.

За един такъв лек разказва Мариана Живкова, която е успяла да се излекува с него още преди близо 30 години, като оттогава до днес няма повече оплаквания.

За целта се приготвя настойка от 100 г чист медицински спирт, 2 листа фикус и 20 аспирина. Взима се един буркан с вместимост 400-500 мл и на дъното му се поставят ситно нарязаните по-стари и добре развити листа от фикуса.

Те се наръсват със счуканите на прах таблетки аспирин. Той трябва да е без добавки на други съставки към него – на практика да е чиста салицилова киселина. Накрая се излива спиртът и съдът се оставя да престои 48 часа, като често се разклаща, за да може добре да се извлече хлорофила от листата на фикуса.

Вечер, след като човек реши да си легне и тялото му вече ще е в покой, се взима парче марля с размер колкото е болното място, и се накисва в приготвената настойка. Изстисква се леко и добре навлажнена се поставя върху участъка, където човек чувства болка. Върху нея се поставя вълнен плат, а после се слага и вестник, като най-отгоре мястото се превързва, така че компресът да не се размества.

Когато се стане на сутринта, марлята се маха, но вълненото парче се оставя да стои през деня.

Тези процедури се правят, докато течността свърши. Ако се получи зачервяване на кожата под компреса в случаите на непоносимост към салициловата киселина от аспирина, мястото предварително трябва да се намаже с мазнина – олио, зехтин или чиста свинска мас без добавена в нея сол.

Мариана Живкова обръща внимание, че този начин на лечение може да се прилага и при различни ставни заболявания на лакътя или коляното, при които също дава добър ефект.

В случай на нужда курсът на терапията се повтаря. Лично тя я прилагала 2-3 пъти, след което вече тридесетина години не й се е наложило да прибягва до нея, тъй като дископатията й повече не е напомнила за себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кои уреди са най-големите енергийни консуматори и как да ги намалим
Next: Сами си правим домашно масло: Как от 1 литър получаваме 700 грама чисто масло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.