Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фрапантни разлики: В този български град сиренето и олиото са златни на фона на страната
  • Новини

Фрапантни разлики: В този български град сиренето и олиото са златни на фона на страната

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2023
zsdfsdfsdfgegererg.png

Сиренето и олиото са най-скъпи в Пловдив. Средната цена на сиренето в Пловдив е 26,23 лв. за кг. Това е с близо 4 лв. за кг повече от средната цена на сиренето за цялата страна, показват данни на правителствения сайт foodprice.bg, съобщава „Труд“.

В топ три на градовете с най-скъпо сирене влизат Видин и Враца, където опакованото сирене струва средно по 25,71 лв. за кг. В София сиренето е доста по-евтино, като средната цена е 23,73 лв./кг.

 

След като на сайта foodprice.bg правителството скри цените на основните храни в другите държави от ЕС, потребителите могат само да виждат какви са цените в различните области на страната. Но хората вече не могат да проверят с колко сиренето и кашкавалът у нас са по-скъпи от други страни в ЕС и дали цените на основните храни в останалите държани от ЕС намаляват докато цените у нас продължават да нарастват.

Най-скъпият кашкавал купуват хората в Силистра и Пазарджик – съответно 31,79 лв. и 30 лв. за килограм. На трето място по цени са Кърджали и Стара Загора, където кашкавалът струва средно 29,98 лв./кг. В София кашкавалът е малко по-евтин – средно 28,73 лв. за кг.

Пловдив е на първо място и по най-висока цена на олиото – средно 4,17 лв. за литър. На следващите места са Ловеч и Плевен, където средната цена на олиото е 4,15 лв. В София е малко по-евтино, като продават литър олиото средно за 3,99 лв.

Цените на сиренето на едро варират в много широки граници. В Пловдив продават сирене на едро от 13 лв. до 18 лв. за кг., показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. А в Сливен цените на едро са от 8 лв. до 11,50 лв. за кг.

Подобна е ситуацията и при олиото. Най-високите цени на едро са в Пловдив – от 4 лв. до 6 лв. за литър. А в Бургас продават олио на едро по 2,30 лв. за литър. В София има най-голяма разлика между най-ниската и най-високата цена на олиото. На едро в столицата продават олио от 2,80 лв. до 5,80 лв. за литър.

През миналата седмица вдигнаха цените на брашното тип 500 и на лещата. Брашното е поскъпнало с 2,2% и на едро го продават средно по 1,42 лв. за кг. Лещата е поскъпнала с 2,4% за седмица до 4,25 лв. за кг. на едро. Доматите и краставиците на едро са поевтинели през миналата седмица. Цената на българските краставици е свалена с близо 10% до 1,75 лв. за кг. на едро, а доматите са поевтинели със 7% до 3,18 лв. за кг. на едро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки шофьор, тръгнал по АМ Хемус и АМ Тракия, трябва да знае това
Next: Стана ясно какво се случва със Светослав Иванов и защо изчезна безследно от телевизионния екран

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.