Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Футболният талант Антон Адаричев уби баща си, след това закла и майка си заради дългове от комар
  • Новини

Футболният талант Антон Адаричев уби баща си, след това закла и майка си заради дългове от комар

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
altantnafut.png

Дългове от хазарт в основата на голямата трагедия

21-годишен мъж е убил баща си, а след това е наръгал и обрал майка си, която лично закарал в болницата.

Причината за голямата трагедия е семеен скандал заради дългове от хазарт. Убиецът е един от големите таланти от футболната школа на руския Рубин (Казан) Антон Адаричев.

В сряда 62-годишният му баща се прибира у дома и забелязва, че телевизорът липсва. Антон признава, че го е заложил, за да покрие дълговете си от залози. В този момент възниква спор между двамата, който прераства във физическа схватка, а младият мъж убива баща си с нож.

След като майка му се прибрала, футболистът я наръгал в стомаха и откраднал кредитната ѝ карта, в която имало около 6500 евро. След това Адаричев натоварил майка си в колата и я закарал в болница. Оттам опитал да избяга, но в следващите дни бил открит и арестуван от полицията.

„Признавам вината си, но частично. Не исках да убия баща си. Това стана неволно. Парите ми трябваха, за да играя хазарт и да платя дълговете си“, заявил Антон Адаричев при разпита.

Това не са първите криминални деяния на футболиста. През пролетта на 2021 г. той е арестуван за кражба, но тогава се разминава само с условна присъда.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
Next: От правителството току-що съобщиха в прав текст: Гответе се за най-лошото!

Последни публикации

  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
  • Готвя редовно за дъщеря ми и зет ми. Не просто редовно, а почти постоянно. Откакто Десислава се омъжи за Стоян, моята малка кухня се превърна в топла хранителница за двама. Аз съм Лиляна. Жена на възраст
  • На гарата един мъж ме помоли да му услужа с телефона, за да се обади на жена си.
  • Бях поискал почивен ден за четиридесет и петия си рожден ден – шест месеца предварително. Не беше просто рожден ден. Беше дата. Маркер
  • Работих четири години без нито един почивен ден, затова реших да си взема и трите месеца наведнъж. Шефът ми каза: „Това е прекалено дълго! Ако искаш такава свобода — подай оставка!“ Усмихнах се и отвърнах: „Добре тогава, ще работя по три дни седмично до края на годината.“ Но никой не знаеше, че аз…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.