Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Халваджиян: Да излизаме от ЕС и да ставаме република на Pyсия, ако не желаем да сме с HAТО
  • Новини

Халваджиян: Да излизаме от ЕС и да ставаме република на Pyсия, ако не желаем да сме с HAТО

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
halvajajididq.jpg

Продуцентът Магърдич Халваджиян коментира ситуацията в Украйна по NOVA.

„Не желая да говоря за политика, но тя е част от живота. Не вярвах, че ще се стигне до тук.

Мислех, че Путин заплашва, но истината е, че няма оправдание за нахлуване в чужда територия и за започване на война. За убийство не може да има оправдание. Живял съм в общежитие с хора в Москва от всички републики, в предишното СССР. Имам приятели руснаци и украинци, които са живели заедно. Имат проблеми, но не са такива като между Полша и Русия. Има украинци, които не желаят да говорят руски, но и в България го има този проблем. Това е наследството ни от социализма“, коментира в студиото на „На фокус с Лора Крумова“ продуцентът Магърдич Халваджиян.

„Според мен в Русия винаги е имало имперско мислене. Там никога не е имало истинска демокрация и обикновените хора мислят така. След царя идва Ленин, Сталин и сега в последните години има псевдо демокрация. Затова по друг начин там се решават нещата. Не искам да съм краен, но Путин се чувства опрян до стената и започва да плаши, и да показва мускули. Но смятам, че всичко това ще се отрази много лошо на Русия. Тя е голяма военна сила, но не и икономическа. Продължавам да вярвам, че не е късно да се седне на масата и да се говори. За съжаление цивилизацията върви към разруха. Така е завършвала всяка самонадеяна и самозабравила се цивилизация в човешката история. Не искам да звуча песимистично, но виждам колко арогантен е станал целият свят. Не е само Путин, а от всякъде чувам подобни самонадеяни и арогантни гласове на политици, които са си повярвали, че са богове.“

„Моето лично мнение е, че света трябва да даде отпор на такава агресия. Българите се опитваме да минем между капките с оправданието, че сме много малки и от нас нищо не зависи. Но ние не сме Швейцария и не можем да пазим неутралитет. Ситуацията е ясна – ние сме в НАТО и трябва да играем по правилата. Ако не желаем да спазваме правилата, да излизаме от съюза и да ставаме република на Русия“, коментарът на продуцента за българския манталитет да се опитваме да хитруваме.

„Страхотна е съпричастността на десетките българи, които помагат и отварят дамовете си. Така и трябва да бъде. Това е нормално нещо, защото хората бягат от война. Но да се замислим защо когато бягаха сирийските бежанци не си давахме домовете? Тогава имаше и протести, но според мен имаме двоен аршин за много неща. Ние все се опитваме да ни е изгодно и да се наместим. Ние като хора сме такива и политиците ни са такива“.

Имаме комплексите на малката държава. Подиграваме се на Македония, че всичко там е измислено, но ние сме подобни. Ако се погледнем от страни ще видим, че също си измисляме някакви неща, например, че сме много талантливи. Но това са комплексите на малките нации. Измислят си някакви истории, за да поддържат самочувствието си, защото вътрешно си знаят, че от тях не зависи нищо. Но всъщност трябва да имаме позиция – категорична, точна и ясна. Ние нямаме една тема, по която да сме обединени.“

Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България вдигна извънредно военния Спартан за специална мисия
Next: Ликвидираха Герой на Украйна, избивал масово граждани на ЛНР

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.