Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България
  • Новини

Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
radqvnganvag.jpg

Интересен разговор с елементи на мистерии и пророчества в ефира на Нова тв.

Изникват няколко въпроса със статията за Радев в „Дойче веле“. Редакторът е сложил бомбастично заглавие. Въпросът е дали това е дипломатично.

Това каза Цветеслава Гълъбова от Инициативния комитет на президента в „На фокус“ по Нова тв.

„Нищо взривоопасно няма в посещението на Радев в Германия. Ние отдавна знаем, че е проевропейски навън и проруски вътре, но защо чак сега го откриват. Всеки лидер е принуден да поддържа двоен интерфейс“, коментира антропологът Харалан Александров.

„За толкова години не се разбра дали е натовски генерал или е дългата ръка на Путин. Фригидното поведение не е маркер за висок интелект. Тропането с крак не е начина. Поведението на Радев е съвършено нормално. Каква е идеята за статията за Румен Радев, защото не е излязла случайно. Замисъл има, но дали мога да стигна до него? Моята лична хипотеза е, че по някакъв начин това е свързано с проблема с Македония. Ние сме подложени на огромен натиск и президента явно е пречка със своята позиция“, допълни Гълъбова, предаде Блиц.

„Кого да натиснеш, освен Петков? Той изглежда толкова лесен за мачкане. Толкова е мек и уязвим. Друг е въпросът с Румен Радев. Президентът преподава обществено мнение в тази страна и има силна позиция. Той е много последователен и има рязка форма на популизъм. Той е говорител на настроенията на мнозинството. В този кабинет има трима ключови министри на Радев – Василев, Петков и Рашков. Мнозинството, което го подкрепи, са партиите, които подкрепиха Радев. Усещането е, че Радев е на власт“, каза Харалан Александров.

„Ще си позволя публично да кажа, че „Възраждане“ са не вредни, а опасни за държавата и този див популизъм може да ни вкара в други релси“, категорично каза Гълъбова.

„Аз не мисля, че бащата иска да убие децата си, а иска да ги нашляпа. Радев го прави с ласкава бащинска длан. Те правят много грешки, много са палави. Където не са под окото на бащата, правят бели. Много им се радваме, че са палави. Стефан Янев не е извънбрачното дете, а е със статут на баща. Попаднах на нова теория на вангелистите и според една от версиите тя е предсказала, че трима генерали ще спасят България. Това са Радев, Янев и Борисов, разбира се“, каза Александров.

Според него любопитен феномен е това, че българите, които се разочароват от правителството се оплакват от американците, а не от президента Радев.

„Стефан Янев ми изглежда балансиран човек. Решил е, прави нещо. Янев и Радев се разграничиха един от друг и се изясниха, че никой не е баща на другия. Това, което показват социологическите проучвания са две неща – очакваме месия и когато се правят тези проучвания много лесно се хващаме на кукичката. Преди години имаше едни президентски избори, на които представителя на ГЕРБ спечели едни избори без дори да знаем кой е. Има особености“, обясни Гълъбова.

Според нея Радев не е виновен за неволите в правителството, защото не е избрано от Радев, а от хората.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фучала е със 150! Предаваме от наклона в село Гложене. Младото момиче е била бременна. Нека почиват в мир
Next: Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.