Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хвърлям това в тоалетната веднъж месечно и блести като нова: Домашен трик, който не познавах досега
  • Новини

Хвърлям това в тоалетната веднъж месечно и блести като нова: Домашен трик, който не познавах досега

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
ttastoastoasldasldas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не обичам да отделям твърде много време за чистене.

В семейството ми има малки деца, така че чистотата е важна, но основното за мен е да мога да изчистя бързо.

Разбира се, сега в магазините има много домакински препарати, но те са твърде скъпи и много от тях носят повече вреда, отколкото полза.

И преди да изберете „правилния“, ще трябва да експериментирате дълго време.

Рекламните продукти често обещават повече, отколкото могат да направят в действителност.

След дълго търсене намерих помощ в един блог в интернет.

Супер ефектната и в същото време проста рецепта, която ме изненада много.

И което е най-доброто, средството е несравнимо по-евтино от закупените от магазина продукти.

Просто го използвайте веднъж месечно

Започнах да забелязвам, че след цялостно почистване тоалетната остава наистина чиста само няколко дни.

След това започват да се появяват калциева плака и жълти петна.

чиста тоалетна

Всичко това се случва и заради качеството на водата.

При всяко измиване плаката се утаява по стените и тогава трябва да я търкаме здраво.

Освен това четката няма да достигне там, където има най-много утайки – по-дълбоките части на канала.

Тяхното замърсяване може да причини неприятни проблеми със запушване след време.

Киселините се борят най-добре с мръсотията и отлаганията.

Освен това избелват добре повърхността. Не е необходимо да се използват индустриални агресивни съединения.

Във всяка кухня има по-нежна алтернатива – лимонената киселина. Тя е това, което използвам. Придържайте се към тази рецепта за домашни тоалетни бомбички и няма да сбъркате!

лимонена киселина

Ако искате да приготвите този супер препарат, трябва да смесите най-простите съставки в един съд:

Имаме нужда от:

сода бикарбонат
лимонена киселина
течен сапун или препарат за миене на съдове

Приготвяне:

Използвам чаша за измерване на съставките (обем приблизително 200 g).

Вземам чаша сода и ¼ чаша лимонена киселина и добавям течен сапун или препарат за миене на съдове (не повече от 1-2 супени лъжици).

Продължавам, като първо смесвам сухите съставки.

След това добавям сапуна.

В този случай течната добавка действа като свързващо вещество. основната му работа е да залепи почистващата „бомба“.

Ето защо ви трябва доста малко количество от него.

препарат почистване

След добавянето на сапуна слагам гумени ръкавици и бъркам на ръка.

От съществено значение е да защитите кожата на ръцете, тъй като лимонената киселина може да раздразни кожата.

Необходимо е да се работи бързо, тъй като содата и киселината, които се комбинират с течността, ще започнат да реагират с нея.

При такива условия ще бъде трудно оформянето на „бомбичките“.

почистващ препарат тоалтена

Ето защо хартиените капсули за мъфини са отличен вариант.

Сместа не е мокра и съответно не мокри хартиената основа на формата.

Една чаша сода дава 6 „бомбички“.

домашни тоалетни бомбички

Веднага ги слагаме във фризера, съхраняваме ги там.

На следващия ден извадете от формите и прехвърлете в съд.

1 бомба ви позволява да почистите напълно тоалетната за дълго време.

тоалетни бомбички със сода

Обикновено го хвърлям вечер в тоалетната, за да издържи възможно най-дълго през нощта.

На сутринта просто изчетквам и изплаквам.

блестяща тоалетна

Содата и лимонената киселина реагират през това време и напълно унищожават цялата плака.

Не е нужно да се притеснявате, когато бомбичката започне да реагира от първата секунда, това е естествена реакция при контакт с вода.

Опитайте тази страхотна домашна рецепта.

Ще ви спести много време и пари.

Пожелаваме ви късмет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новородено българско бебе смая демографите и влезе в рекордите на Гинес
Next: На пръв поглед това е най-обикновен жълт камион, но зад стените му се крие огромна тайна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.