Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хем баклава, хем сочна, хем с бисквити – онемяващо наситен вкус, а рецептата е много лесна
  • Новини

Хем баклава, хем сочна, хем с бисквити – онемяващо наситен вкус, а рецептата е много лесна

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
sdfgfdgmgfkhkfghkgfh.png

Известно е, че истинската баклава се прави единствено с орехи, но съществуват и други модели баклава, които е хубаво да пробвате, направо няма да им устоите. Една от тях е и тази баклава с млени бисквити. Записали сме за вас рецептата, която ще е идеалното допълнение към празничното ви меню:

Сочна баклава с бисквити

Продукти:

  • 500 гр. кори за баница (от по-тънките)
  • 300 гр. смлени бисквити
  • 3 яйца
  • 5 с. л. захар
  • 5 с. л. олио
  • олио за корите

За сиропа:

  • 1 л вода
  • 800 г захар
  • 1 лимон

Начин на приготвяне:

Сварете захарния сироп. След като водата със захарта заврат, добавете резенчетата лимон и оставете всичко това да поври още 5 минути, не е задължително сиропа да става гъст. Оставете да се охлади напълно.

 

В удобна купа разбийте яйцата със захарта. Бъркайте интензивно докато захарта се разтопи, после прибавете олиото, разбийте още малко с миксера и прибавете смлените бисквити. Използвайте лъжица или шпатула за разбъркване, докато съставките се разпределят равномерно. Сместа ще стане гъста.

 

Пребройте корите и ги разделете така, че за всяко руло да има по три кори. Наръсете първата кора с малко олио, върху нея сложете втората кора, наръсете и нея с олио, направете същото и с третата кора.

Върху третата кора се намазва бисквитената смес по дължина ( ще си помагате с пръсти, защото е гъста), тоест по единия край на кората. Навийте корите на стегнато руло и го сложете в подмазана тава. Направете същото и с останалите кори.

Нарежете рулцата на парченца с големина според ваще желание, използвайте много остър нож. Намажете всяко руло в тавата с олио и изпечете в на 180 градуса във фурната, до златист загар.

 

Докато баклавата е още горещата следва ваденето от фурната. Залейте с изстиналия сироп с помощта на черпак, като го правите поетапно.

 

Нека баклавата да се охлади и добре да поеме сиропа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предколедно: Земетресение разлюля България
Next: Лоши новини от НОИ за хиляди: Ще връщат пари от болнични, майчинство, обезщетения, пенсии

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.