Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди българи са прецакани от Гърция! Работили с години, покриват изискванията, а сега пенсиите са блян
  • Новини

Хиляди българи са прецакани от Гърция! Работили с години, покриват изискванията, а сега пенсиите са блян

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gwqgsdgsdbsdn.png

Законови промени в Гърция остават без пенсия хиляди българи, които са си ги заслужили честно и напълно. Защо хора, които са се трудили над 20 години там, не могат да си вземат уж гарантираната национална мин. пенсия. Ами отговорът е, че тя беше гарантирана до 2019 година.

След това, въпреки че са внасяли необходимите осигуровки и са натрупали необходимия стаж, пенсия може и да няма

По принцип над 200 хиляди нашенци работят в Гърция. Повечето го правят сезонно в селското стопанство и туристическия сектор. Постоянно пребиваващите българи са около 80 хиляди души, но данните са от 2014 година. Много хора избират да останат там заради по-добрата заплата, както и по-високата пенсия, която им се полага при 15 години стаж. Дори минимална, пенсията е 411 евро.

Дори след поредицата от вдигания у нас, все още 800+ лева пенсия са блян в България за много хора

Светла Илиева се обръща към бТВ, за да предупреди, че сметките всъщност не излиза. Тя живее в Гърция за постоянно от цели 25 години. Занимава се с почистването на жилища, които туристи наемат краткосрочно. Работата е много, особено през летния сезон, когато се включва цялото семейство. Тя внася здравни, както и пенсионни осигуровки чинно и редовно.

 

Оказало се, че преди 2-3 години е променено споразумението за пенсиониране – дали от гръцка, или от българска страна тя не знае

И както изискването е било 15 години пребиваване, за да имаш право да взимаш минимална пенсия, ако си бил коректен, изведнъж става 40 години. И така, вместо 400 и кусур евро, тя се пенсионира със 120 евро пенсия, с която няма как да продължи живота си в Гърция.

Тя има 19 години стаж у нас, което поне към момента значи, че може да очаква една социална минимална пенсия от около 314 лева, когато стане на 67-годишна възраст. Като добави 120-те евро от Гърция, това прави общо шеметните 550 лева за 44 години стаж.

Проучване на нормативната уредба показва, че все още можеш да се пенсионираш с 15 или 20 години стаж, но трябва да си пребивавал в страната 40 години

Това обясняват от посолството на България в Атина. Светла призовава политиците да се погрижат за българските емигранти. Тя казва, че албанците са били изправени пред същия проблем, но е имало акция от техните политици и тези години са намалени. От посолството потвърждават, че това също е истина. Тъй като България не е реагирала, сега много българи са обречени на мизерни пенсии, въпреки труда и големите суми отчетени на държавата

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни бури удариха части на България, на тези места направо побеля
Next: Болницата в Русе с горещи новини за удареното от мълния дете

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.