Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди българи са прецакани от Гърция! Работили с години, покриват изискванията, а сега пенсиите са блян
  • Новини

Хиляди българи са прецакани от Гърция! Работили с години, покриват изискванията, а сега пенсиите са блян

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gwqgsdgsdbsdn.png

Законови промени в Гърция остават без пенсия хиляди българи, които са си ги заслужили честно и напълно. Защо хора, които са се трудили над 20 години там, не могат да си вземат уж гарантираната национална мин. пенсия. Ами отговорът е, че тя беше гарантирана до 2019 година.

След това, въпреки че са внасяли необходимите осигуровки и са натрупали необходимия стаж, пенсия може и да няма

По принцип над 200 хиляди нашенци работят в Гърция. Повечето го правят сезонно в селското стопанство и туристическия сектор. Постоянно пребиваващите българи са около 80 хиляди души, но данните са от 2014 година. Много хора избират да останат там заради по-добрата заплата, както и по-високата пенсия, която им се полага при 15 години стаж. Дори минимална, пенсията е 411 евро.

Дори след поредицата от вдигания у нас, все още 800+ лева пенсия са блян в България за много хора

Светла Илиева се обръща към бТВ, за да предупреди, че сметките всъщност не излиза. Тя живее в Гърция за постоянно от цели 25 години. Занимава се с почистването на жилища, които туристи наемат краткосрочно. Работата е много, особено през летния сезон, когато се включва цялото семейство. Тя внася здравни, както и пенсионни осигуровки чинно и редовно.

 

Оказало се, че преди 2-3 години е променено споразумението за пенсиониране – дали от гръцка, или от българска страна тя не знае

И както изискването е било 15 години пребиваване, за да имаш право да взимаш минимална пенсия, ако си бил коректен, изведнъж става 40 години. И така, вместо 400 и кусур евро, тя се пенсионира със 120 евро пенсия, с която няма как да продължи живота си в Гърция.

Тя има 19 години стаж у нас, което поне към момента значи, че може да очаква една социална минимална пенсия от около 314 лева, когато стане на 67-годишна възраст. Като добави 120-те евро от Гърция, това прави общо шеметните 550 лева за 44 години стаж.

Проучване на нормативната уредба показва, че все още можеш да се пенсионираш с 15 или 20 години стаж, но трябва да си пребивавал в страната 40 години

Това обясняват от посолството на България в Атина. Светла призовава политиците да се погрижат за българските емигранти. Тя казва, че албанците са били изправени пред същия проблем, но е имало акция от техните политици и тези години са намалени. От посолството потвърждават, че това също е истина. Тъй като България не е реагирала, сега много българи са обречени на мизерни пенсии, въпреки труда и големите суми отчетени на държавата

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни бури удариха части на България, на тези места направо побеля
Next: Болницата в Русе с горещи новини за удареното от мълния дете

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.