Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди домакинства в България изтръпнаха: Задава се голяма промяна с водомерите и топломерите
  • Новини

Хиляди домакинства в България изтръпнаха: Задава се голяма промяна с водомерите и топломерите

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
sdfhsfdhfdghfghgf.png

Хиляди домакинства в цяла България трябва да сменят топломерите и водомерите в жилищата си. 10-годишният срок за употреба на много от уредите изтича през тази и следващата година.

Евродиректива задължава страната ни да въведе дистанционен отчет за всички потребители до края на 2026 година. За това новите топломери и водомери за гореща вода задължително трябва да имат датчици за отчитане от разстояние.

На всеки 10 години водомерите подлежат на смяна или метрологична проверка. При студените водомери срокът е 90 дни след връчване на уведомително писмо.

„Ако не го направи той минава на база. Тази база всеки месец е нарастваща в зависимост от периода в който той продължава да не извършва своята подмяна“, обясни Станислава Стефанова – директор „Бизнес развитие“ в „Софийска вода“, цитирана от БНТ.

При топлите водомери срокът за реакция е 30 дни след получаване на уведомителното писмо.

„Ако не се сменят в упоменатия срок, започва начисляване съгласно наредба за топлоснабдяването на брой лица или това е консумация, която по-често е завишена спрямо ползването“, обясни Боряна Колева – управител нa фирма за топлинно счетоводство.

По данни на „Софийска вода“ до края на следващата година около 280 хиляди домакинства трябва да сменят водомерите си. Топлите задължително трябва да са с дистанционно отчитане, за студените такова изискване няма.

„Препоръката ми е точна така и двата да са с дистанционен отчет тъй като много по-коректни ще бъдат сметките на клиентите, които ще получават всеки месец.

Така няма да бъде необходимо на тримесечие да се допуска проверител, а отчитането ще остане само веднъж в годината както е по закон“, поясни Станислава Стефанова – директор „Бизнес развитие“ в „Софийска вода“.

За да се случи това обаче, трябва да сте се разбрали със съседите, че сградата ще се отчита дистанционно всеки месец и да поискате топлинния счетоводител и ВиК дружеството да обменят информация помежду си. Около 60% от клиентите на един от топлинните счетоводители вече имат топломери и водомери с дистанционно отчитане.

„Когато цялата сграда е с дистанционни уреди и се извършва ежемесечен отчет не се прави изравнителна сметка, а сметките, които се получават всеки месец са реалното потребление.

Все още много от сградите са частично преоборудвани. Тоест има имоти, които са с дистанционен отчет и такива които не са с дистанционен отчет“, каза още Боряна Колева – управител нa фирма за топлинно счетоводство.

На прага на отоплителния сезон от столичната „Топлофикация“ съветват хората да проверят топломерите си.

„Да проверим дисплея дали свети, да проверим дали няма някаква индикация да намалява заряда на батерията, да провери целостта на пломбите по измервателните уреди“, уточни Верджиния Йовчева – директор „Клиентска удовлетвореност и дялово разпределение“ в „Топлофикация София“.

В случай, че има проблем, уредът трябва да бъде сменен. Столичната „Топлофикация“ вече предлага топломери под наем. Скоро ще има възможност за закупуване на уреди за дялово разпределение и на разсрочено плащане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна
Next: Екшън на протеста! Министър Кирил Вътев e на място, предаваме от мястото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.