Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди пенсионери ще получат нова пенсия за стаж и възраст до 50 на сто от реалната
  • Новини

Хиляди пенсионери ще получат нова пенсия за стаж и възраст до 50 на сто от реалната

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdfbvbfdbfdnghnghnhg.png

Да се изплаща нов вид пенсия, предлагат депутатите от ГЕРБ и ДПС с промени в два закона – Кодекса за социално осигуряване и Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, пише pariteni.bg.

Според промените добавката, която получават сега репресирани лица у нас, вече ще бъде пенсия за репресия, като се повишава размерът й.

Според кодекса право на такава пенсия ще имат репресирани, като тя се полага на човека от момента, в който той навърши възрастта за пенсиониране по общия ред, без обаче да има изискване за трудова дейност и осигурителен стаж. Преживелият съпруг пък ще получава пенсията за репресия на починалия, пише още в промените.

Според закона сега добавката, която получават репресираните, е процент от средната пенсия за стаж и възраст и зависи от това колко време човекът е бил в затвор, трудово-възпитателни общежития и лагери. За хора, които са били до 6 месеца, имат право на 30% от средната пенсия за стаж и възраст, като процентът расте и стига до 50 на сто за тези, които са били над 120 месеца.

Сега се предлага най-ниската пенсия за репресия да бъде 45 на сто от средната пенсия за стаж и възраст за тези, лежали в лагери до 6 месеца, като процентът стига до 75 на сто.

Тези, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред или са били нелегални до 12 месеца, се предлага да получават 15, а не 10 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от 12 до 36 месеца – 22%, а не 15 на сто от нея, а над 36 месеца – 30 на сто вместо 20 на сто.

Според вносителите промените засягат около 6000 българи, репресирани и преживели съпрузи, включително 1000 български граждани, репресирани при насилствената смяна на имената през 1984-1989 г. предлаганите промени ще натоварят държавния бюджет, тъй като размерът на разходите за пенсионно подпомагане на репресираните в резултат на тези промени ще се удвои, посочват депутатите, пише pariteni.bg. Затова и те предлагат промените да влязат в сила от следващата година ,за да се предвидят парите в бюджета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закъса здраво: Мощен удар по Васил Божков от последните минути
Next: Скръбна вест! Отиде си режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.