Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хитър трик срещу леда на предното стъкло, който няма да струва и стотинка
  • Новини

Хитър трик срещу леда на предното стъкло, който няма да струва и стотинка

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
hiastasroasroas.jpg

Тристан Уолтън от Бирмингам демонстрира своя метод в TikTok , озаглавен „трик за бързо размразяване“.

Този метод не е нов, но решихме да ви го припомним, защото е доста ефикасен. Няколкосекундната работа включва поставяне на парче картон върху предното стъкло предната вечер, което през нощта се покрива със сняг и лед, оставяйки стъклото отдолу незамръзнало.

„Работата за 2 секунди“ включва поставяне на парче картон върху предното стъкло предишната вечер. Звучи банално, но явно много шофьори се интересуват да научат повече за този трик, защото видеото събра повече от два милиона гледания.

Мнозина са впечатлени от резултатите, като един потребител коментира, че трикът е „много умен“ и не би им хрумнал. Други са по-скептични, като някои посочват, че би било трудно да се премахне картонът от прозореца, ако се намокри и замръзне върху него.

Не изпускай тези оферти:

„И ако през нощтта завали дъжд… ще се насладите на още по-трудно почистване на замръзнал картон, залепен за предното ви стъкло“, казва друг потребител на социалната мрежа. 

Междувременно други гарантираха за полезността на трика, като казват, че „използват това решение от 20 години“ и че „то никога не се проваля“. А ако колата ви вече се е превърнала в леден блок и търсите бързи, лесни и рентабилни начини да я размразите, има и други методи.

Докато изливането на вряла вода върху предното стъкло може да бъде много опасно и да доведе до напукване, топлата вода може да се използва за размразяване на лед по умен начин, който не изисква нищо повече от найлонова торбичка. Гениалната идея включва просто да напълните найлонов плик с цип с топла вода и да го плъзнете по предното стъкло, за да разтопите леда безопасно и бързо.

 
Една жена също споделя „променящ играта трик“, включващ топла вода и домакински предмет. Анджела Хиклинг разкрива, че бутилка от препарат за премахване на петна от килими, които имат приставка с четка за почистване, могат да се използват като „хитри стъргалки“, когато се напълнят с топла вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 70-годишна привлекателна жена не яде сладко вече цели 28 години и никой не може да познае възрастта й
Next: Диeтaтa cъc cлaнинa нa Атaнac Узунoв, кoйтo cвaли 70 килoгpaмa, cтaнa иcтинcки хит

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.