Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората дават цялата си заплата, да си излекуват коленете, а рецептата на Мураков прави чудеса за стотинки
  • Новини

Хората дават цялата си заплата, да си излекуват коленете, а рецептата на Мураков прави чудеса за стотинки

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
fhgjgytytyt.png

Болката в коленете се появява по различен начин при различни хора. И това не е необичайно, тъй като коленете са подложени на голям стрес! Разни контузии при спорт или трудова дейност, наднормено тегло, свързани с възрастта промени на хрущяла, и какво ли още не…

Трябва да сте наясно, че рецептата с мед не е за хора с алергии към пчелни продукти! Докато трае лечението избягвайте хипотермията, продължителното стоене прав, с цел да се сведе до минимум натоварването на ставата.

Лечение на коляното с народни средства отнема време и поради това се изисква редовна употреба на компреса.

Разбира се, не трябва да се игнорира назначеното от лекар лечение. Ако е нужно, направете масаж или нагрявки. Каквито и средства за лечение решите да приложите, винаги е необходимо първо да се консултирате с лекар.

Как да си приготвите мехлема на Мураков за спиране на болки в коляното

Необходимо е да имате:

10 таблетки аспирин
200 грама течен мед
няколко капки йод

Как се прави?

1. Счукайте таблетките на прах.

2. Смесете таблетките ацетизал с меда, докогато се получи гъста каша. Ако прецените, че не е много гъсто, добавете още аспирин.

3. Оставете така получената смес за 10 дни на тъмно и хладно място, но не в хладилник. От време на време разбърквайте.

4. Когато минат десет дни и мехлемът е готов, капнете няколко капки йод и отново разбъркайте. На това количество мед и аспирин често са достатъчни не повече от 5-6 капки йод.

5. Намажете засегната област с получената смес. Поставете отгоре найлон, а върху него поставете вълнен плат. Необходимо е да се получи нещо като компрес.

Процедурата се прави най-добре през нощта. Компресът се остава за през цялата нощ, докато спите. Първият път, бихте могли да почувствате леко парене, но след това усещането за парене изчезва.

Имайте предвид, че рецептата с мед не е подходяща за хора с алергии към пчелни продукти! По време на лечението избягвайте хипотермията, продължителното ходене и стоене прав, с цел да се сведе до минимум натоварването на ставата.

Лечение на коляното с природни средства отнема време и по тази причина се изисква редовна ползване на компреса. Разбира се, не може да се игнорира назначеното от медик лечение. Ако е необходимо, направете разтривка или нагрявки. Каквито и средства за лечение решите да приложите, винаги трябва първо да се консултирате с доктор.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкъсваше ме мъката, че моята мила и смела майка никога няма да успее да види внука си
Next: Жена даде 200 000 евро и бижута на ало измамници

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.