Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората почнаха да шушукат: всеки ден мъж и жена се вмъкваха в стария силоз. Какво ли правят там? Няма да повярвате
  • Новини

Хората почнаха да шушукат: всеки ден мъж и жена се вмъкваха в стария силоз. Какво ли правят там? Няма да повярвате

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
sisalasodkas.png

Младата двойка Кристоф и Шона нямали пари да си купят собствен дом или хубав парцел . Добре че Кристоф бил  архитект по професия – така му дошла гениалната идея как да излезе от ситуацията.

Той разгледал участък земя в родното си място Финикс. Преди там имало ферма, но с течение на времето границите на града се разширили и около изоставената ферма започнали да никнат къщи. С течение на времето територията на бившата ферма също била разпродадена на частници. Останал само един празен парцел със стар силоз .

Тъй като никой не искал да се захваща с мястото, то се продавало на изключително атрактивна цена. С малко фантазия Кристоф измислил как да превърне изоставената кула в пълноценна къща!

Не изпускай тези оферти:

Двойката купила мястото и работата започнала да кипи. Като начало, напълно изтърбушили силоза, подсилили основите и старателно почистили всички метални листове от ръжда.

Тогава започнали постепенно да прекрояват бившата стопанска постройка в жилищна. И тъй като ремонтът течал само в свободното им време, изграждането на къщата продължило две дълги години.

През цялото това време съседите буквално изгаряли от любопитство, гледайки мистериозния строителен проект.

На всички им било страшно интересно да видят какво ще се случи накрая.

Когато къщата била готова, Кристоф и Шона поканили всички съседи. Те били изумени от това, което видели!

Независимо от факта, че в най-ниската си част площта била само 17 m², вътрешното пространство било организирано много добре. Там имало всичко необходимо за живота.

Разбира се, за нашите зими такива жилища едва ли са подходящи, но стават идеално за вила! Какво ще кажете? Хареса ли ви?

Continue Reading

Previous: 8 неща, които не знаех за смъртта – Разкрива жена, чийто мъртъв брат се е свързал с нея!
Next: Тази дума носи чудеса – само 5 букви е, а ако я повтаряте ще Ви донесе пари и успех!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.