Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората с пъстри очи са по-различни от останалите
  • Новини

Хората с пъстри очи са по-различни от останалите

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
ksdfkvdfkvkgfhfgh.png

Пъстрооките хора са по-различни от останалите. Очите са прозорец към душата и това не е само клише, а истински факт.

Основните черти от характера могат да бъдат „прочетени” в очите на човек, стига да знаем как. Всеки човек е различен – по характер, по външност, по разбирания, но цветът на очите до някаква степен обединява хората, придава им някои общи черти.

Пъстрите очи са извънредно интересно явление – освен, че са красиви, те изглеждат различно винаги, зависи от обстановката, от цветовете, от светлината.

Бихме могли да обобщим, че пъстрооките хора имат няколко общи качества на характера си, като в никакъв случай не може да се претендира за изчерпателност и общовалидност, тъй като в крайна сметка, всеки носи по нещо различно, нещо което го отличава от другите.

Обикновено пъстрооките хора са мили, весели, добродушни. В любовните си отношения, преди всичко, държат на приятелството между себе си и половинката, което често прави връзките им дълготрайни, но и много често остават неразбрани и недооценени.

Прекрасни и всеотдайни родители, добри съпрузи, хората с пъстри очи са готови да ви помогнат ако сте изпаднали в беда и почти никога не проявяват егоизъм. Не обичат да бъдат ограничавани в работата си или в личните си отношения.

На професионално равнище са изключително изпълнителни, работливи и отговорни и често са използвани от началниците си. Пъстрите очи принадлежат на хора с много романтична душевност, хора които вярват във вечната любов и дълбоките отношения.

Обичат да преувеличават, особено когато разказват история за себе си, но не го правят с някаква лоша умисъл или с идеята, че трябва да ви излъжат. Може би просто понякога обичат да са център на внимание.

Доста са доверчиви и съвсем разбираемо, това им изиграва лоша шега. Но ако се опарят веднъж, взимат поука от случилото се и не допускат същата грешка отново.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежък удар за Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза
Next: Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.