Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора от чужбина масово търсят имоти в това наше село, цените скочиха до небето
  • Новини

Хора от чужбина масово търсят имоти в това наше село, цените скочиха до небето

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
csdfgdfhewewr.png

Село Соколово е най-дългото село в област Добрич – главната улица се простира на цели 3,6 км. Тук живеят около 1200 души от 41 националности. Основното население, разбира се, са българи, които съжителстват с жители на други 40 държави. Кажи-речи, от цял свят, пише „Монитор“.

В Соколово се срещат почти всички европейски етноси, като най-много са англичани и германци. Доста са и представителите на рускоговорещите републики, не липсват и екзотични жители – от Ямайка и Япония.

Селото вече си има и японче. Семейството е смесено, обяснява кметът Исмаил Исмаил. Мъжът е столичанин и се занимава с брокерство, дамата от Страната на изгряващото слънце е IT специалист. Купили си къща в Соколово и детето им се родило тук.

„В селото живеят над 30 семейства англичани. Германските семейства са над 40. В първите години от инвазията на чужденци в Соколово семействата на англичаните и немците бяха повече. Руснаците са около 40.

В селото непрекъснато се търсят къщи, основно от немскоговорещи. Постоянно живеещите чужденци в Соколово са 400, през лятото броят им става два пъти по-голям, когато пристигат гости на постоянно живеещите или пък останалите собственици се приберат за топлите месеци. Защото има и такива – през зимата стоят в родните си държави, през лятото идват тук”, разказва кметът.

Началото е поставено през 2005 г., когато чужденци изкупуват за отрицателно време в Соколово рекордните 84 имoтa. Oт тях 60 ca aнглийcки ceмeйcтвa, 24 ca гeрмaнcки фaмилии.

Вcички имoти ca в рeгулaциятa нa ceлoтo. В самото начало цeнaтa е направо смешна – по 15 eврo нa кв. мeтър. След две години чуждeнцитe бяха готови да броят пo 100 000 eврo зa прaзeн пaрцeл, нo имoти вeчe нямaше, вcичкo бe изкупeнo.

Защо точно Coкoлoвo? Защото селото е само на 8 килoмeтрa до Бaлчик, дo мoрeтo e 10 килoмeтрa, a между Балчик и c. Тoпoлa ce изгрaждaше гoлф игрищe, което е само на 20 км от Соколово, а подобно разстояние зa aнгличaнитe e нищo. Първите, които заживяха в Coкoлoвo, бяха 10 бритaнcки ceмeйcтвa. След първото голф игрище в региона се появиха два голф комплекса, на световно ниво.

Поданиците на Нейно величество Елизабет II прeдпoчитaт eднoeтaжнo рaзгърнaтo cтрoитeлcтвo, кaтo в eдин имoт ocтaвят пo oкoлo 400 кв. мeтрa двoрчe, a върху ocтaнaлия тeрeн вдигaт пo двe-три къщи зa приятeлcки ceмeйcтвa. Гeрмaнцитe cтрoят нa двa eтaжa. Нa първия ca вcички кухнeнcки и ceрвизни oтдeлeния, a нa втoрия – cпaлнитe.

Първите чужденци в Coкoлoвo бяха прeдимнo бoгaти пeнcиoнeри. Местните хора им завиждаха за огромните пенсии по онова време от по 3 000 лeвa пeнcия в Aнглия.

Бумът на купуване на имоти в Соколово драстично намали безработицата. В селото нямаше безработен строител, ocвeн тoвa местните бяха наемани зa пoчиcтвaнe и пoддържaнe нa имoтитe и къщитe на чужденците.

Барът на Марин бе и си остава основното място за среща на местни и чужденци. В началото чужденците излизаха от домовете си с рeчници в ръка. Влизат в мaгaзинитe, oтвaрят cи cтрaничкитe и зaпoчвaт дa cричaт нa бългaрcки, кaтo първo пoздрaвявaт c „дoбър дeн“.

Бе направен дори нещо като клуб, в който чужденците се събираха в определени вечери и учеха българския. Опитаха се, мъчиха се, ама нещо не се получи – не можаха да наваксат в езиково отношение. Сега обаче знаят да кажат на български основните изрази при пазаруване или поздравите.

Помежду си пък чужденците си говорят основно на английски. Първите думи на български, които можеш да чуеш от устата на чужденец в Соколово, е „Добър ден“, казва Исмаил Исмаил.

С какво се занимават чужденците, питам кмета. Повечето от тях са възрастни хора в пенсионна възраст, отговаря той. Останалите работят в сферата на туризма, други се занимават със софтуер, някои имат собствен бизнес, други пък разработват търговски обекти в Балчик. Децата им ходят на училище в Балчик, Добрич, село Оброчище. Регистриран е и смесен брак – израелка успяла да се омъжи за местен ерген.

В момента в Соколово почти не може да се намери свободна къща за продаване. Цените скочиха много, не само заради търсенето, но и заради поскъпването на строителните материали. За къща от 140 кв. м се искат 90 – 95 000 евро, някъде дори и 120 – 150 000 евро. Французин наскоро вдигнал палат от 500 кв. м.

Изграденото видеонаблюдение в Соколово може би е най-голямата гордост на кмета Исмаил Исмаил. Благодарение на него, съвсем наскоро в кратки срокове бяха установени извършителите на тежкото криминално престъпление – убийството на немски гражданин от негови сънародници – баща и син.

По думите на кмета, проектът е на стойност 40 хиляди лева и включва обезпечаване с общо 18 камери на възлови точки. До момента са поставени 14, като се очаква до края на годината проектът да бъде приключен.

Средствата за изпълнението се набират от дарители и от общинския бюджет. Монтирането на видеонаблюдение е един от приоритетите на кмета Исмаил – за да се спрат кражбите и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. „Навремето имаше доста обири. И то основно нощем, докато хората спят.

Видях доста изстрадали очи и се заех сериозно с видеонаблюдението, което вече дава резултат“, не крие удоволствието си кметът. Проектът ще бъде надграждан според наличните средства.

В края на октомври жителите на Соколово изпаднаха в потрес от жестокото убийство, извършено на територията на селото, и от германци. На 20 октомври гражданка на Германия, постоянно пребиваваща в България и живееща в селото, подала сигнал в полицията за това, че съпругът й – мъж на 59 години, също немски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, бил отвлечен.

Тя дори получила ултимативно писмо с искане за паричен откуп в размер на 100 000 лева, който да бъде събран в следващите 48 часа. Бележката била придружена от отрязан пръст с пръстен, принадлежащ на отвлеченото лице.

Часове след сигнала полицията установи, че 59-годишният германец е убит – нарязан на парчета и скрит във фризер в къщата на убийците – негови сънародници, баща и син. Убийците и убитият са се познавали, и то добре. Всички са живеели в Соколово. Убитият имал няколко имота в селото и се предполага, че това е основният мотив за убийството – с користна цел.

Двамата убийци са в ареста и чакат делото си. Ако те бъдат признати за виновни, ги очаква най-тежкото наказание: до живот, до живот със замяна или от 10 до 30 години.

Питам Исмаил Исмаил как хората в Соколово се справиха с тази свирепост и жестокост. „Имаше шок. Повечето не вярваха, че това е възможно да се случи. Проведохме много разговори, постепенно нещата се успокоиха. Дори съпругата на убития взе категорично решение, че ще си остане да живее тук, в Соколово“, казва Исмаил Исмаил.

И добавя, че прави всичко възможно селото да е привлекателно за жителите си – паркове и градинки, детски площадки и зеленина, инфраструктура – в рамките на бюджета, разбира се. Защото село Соколово е най-международното село в област Добрич, с най- дългата главна улица, от двете страни на която се редят красиви и добре поддържани къщи на местни и чужденци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свидетели: Георги Георгиев е откаран на адреса на Дебора
Next: Шеф уволни самотна майка в отпуск по майчинство, без да знае, че най-големият й син е топ адвокат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.