Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора падат като домино! Трагедията в Сеул става все по-страшна, жертвите се множат главоломно
  • Новини

Хора падат като домино! Трагедията в Сеул става все по-страшна, жертвите се множат главоломно

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
dodmdaidansdoasd.jpg

Броят на загиналите в южнокорейската столица Сеул, след като празнуващи Хелоуин млади хора попаднаха в капан в тясна уличка и бяха смазани от тълпата, се увеличи на 153 души. Сред тях има най-малко 22-ма чужденци от 13 държави, предаде Ройтерс.

Трагедията се разигра снощи в популярния квартал Итауон, къде има множество ресторанти и барове. Около 100 000 души се събраха по улиците в центъра на Суел за най-голямото парти шествие за Хелоуин на открито в Южна Корея без противоепидемични мерки.

По все още неясна причина тълпата се втурнала по тясна и стръмна улица близо до хотел „Хамилтън“ – едно от основните места за партита в Сеул. Оцелял разказа, че хората падали „като домино“, блъснати от други.

Сред жертвите има граждани на Китай, Иран, Русия, САЩ, Австралия, Узбекистан, Виетнам, Казахстан, Австрия, Шри Ланка, Тайланд, Норвегия и Франция, съобщи южнокорейската информационна агенция Йонхап. Според китайското посолство в Суел, най-малко четирима техни граждани са намерили смъртта си снощи.

Не изпускай тези оферти:

Президентът на Южна Корея Юн Сук-йол обяви за днес ден на национален траур, а световни лидери изказаха съболезнования за жертвите и изразиха съпричастност към близките им.

„От името на китайското правителство и народ бих искал да изразя дълбоки съболезнования за жертвите и искрено съчувствие на семействата им, както и на пострадалите“, заяви в писмо президентът на Китай Си Цзинпин.

Съболезнование и съпричастност изразиха също американският президент Джо Байдън и съпругата му, британският премиер Риши Сунак, норвежката министърка на външните работи Аникен Хюитфелд, канадският премиер Джъстин Трюдо, германският канцлер Олаф Шолц, руският президент Владимир Путин и много други ръководители.

Това е най-смъртоносният инцидент в историята на Южна Корея. През 2005 г. на поп концерт в град Сангджу в южната част на страната загинаха 11 души, а други около 60 бяха ранени.

Стотици падат и се задушават. Медици и минувачи са се притекли на хората, лежащи по земята, за да им правят изкуствено дишане. Оцелели разказват, че не са могли да си поемат дъх.

„Хората тръгваха наляво и надясно, а тези, които бяха по средата, бяха затиснати. Те нямаха начин да кажат нищо, не можеха да дишат“, каза очевидец.

Местна жителка сподели, че е била шокирана при вида на чувалите с трупове, наредени по улицата. Един от оцелелите разказа, че много хора са паднали и са се съборили един друг „като домино“, след като са били бутнати от други. Някои намирали спасение в това да се катерят по стените.

Сред загиналите има и непълнолетни без документи. 20 от загиналите са чуждестранни студенти.

В Сеул е и българската студентка Нона Кадиева, която е на обмен. По това време тя избира друг квартал, където да празнува, близо до университета.

„Това са най-големите празненства за Хелоуин на открито в страната от началото на пандемията. Беше сигурно, че там ще е много претъпкано. Случилото се е на открито, понеже няма пространство, много хора са се блъскали един друг, за да стигнат да баровете. Медицинските екипи трудно са стигнали до нуждаещите се. Главната възрастова група е между 20 и 30 годишни“, сподели Нона Кадиева.

През последните месеци правителството на Южна Корея облекчи ограниченията, въведени заради коронавируса. Властите коментираха, че не са очаквали да се съберат толкова хора, а разположените полицаи били колкото в предишни години.

„Това е град, в който живеят 10 милиона души. И това беше първото голямо отворено обществено пространство от епидемията. И хората мислеха, че могат да излязат“, коментира местен жител.

Президентът на Южна Корея Юн Сук-Йол обяви национален траур и заяви, че е било истинско нещастие подобно бедствие да се случи в сърцето на Сеул. Световни лидери поднесоха съболезнования и изразиха шок и тъга.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гешев със сензационни нови разкрития за ареста на Борисов, КТБ, Васил Божков и Пеевски
Next: Разкритие: Руски наемници са натоварени да отстранят Иван Гешев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.