Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христо Грозев: Казах ли ви? Пригожин ще е мъртъв до края на годината
  • Новини

Христо Грозев: Казах ли ви? Пригожин ще е мъртъв до края на годината

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
prigozgasihnahwh.png

Българският разследващ журналист Христо Грозев, който сподели кадри от катастрофата със самолета на Евгений Пригожин, също уточни, че все още очаква доказателства, че касапинът действително е бил на борда.

Преди седмица нашият носител на „Оскар“ обяви, че или Пригожин ще бъде ликвидиран до месеци, или в Русия ще има нов опит за преврат.

Източници на руския журналист Андрей Захаров, работил за руската служба на Би Би Си, същевременно отбелязват, че днес Пригожин действително пристигнал в Русия от Африка, с него бил целият команден състав на „Вагнер“, би било „чудо да е на друг самолет“.

„Скоро всичко ще се изясни“, казва авторитетният руски журналист Александър Невзоров, някога близък до властта, а по-късно обвинен в „дискретитиране на руската армия“ заради критики за войната в Украйна, като посочва, че втори негов самолет предстои да се приземи в Москва. По-късно петербургското издание „Фонтанка“ съобщи, че втора машина Embaer 600 вече е в столицата.

Другият самолет, кацайки в Москва, кръжа над нея половин час и едва преди малко се приземи. Според „Рыбарь“ е възможно твърде дълго да е чакал команда за кацане.

Отвъд катастрофата и смъртта на пасажерите, и другата недвусмислено потвърдена информация е малко.

Данните от услугата за проследяване на полети Flightradar сочат, че самолетът е излетял от Москва, но точното летище не е известно. Причината е, че предаването на данни е започнало едва около Солнечногорск, откъдето не може да е излетял. След 12 минути, в 18:11 ч. московско и българско време, е загубена връзка със самолета, в района на селището Шернево в Тверска област край река Волга.

Пилотите не са съобщавали на авиодиспечерите за някаква необичайна ситуация. До мястото, където паднал самолетът, има склад с ракети и снаряди, известен като поделение 55443. Това подхранва догадките, че противовъздушната защита на обекта може да е свалила самолета. Но сред първите коментари се посочва, че очевидци не са видели димна диря в небето, която оставя такава ракета.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно! Арестуват Божков, ако кацне на летище София
Next: Гордей се България, Лора Христова със злато от Световното първенство по летен биатлон в Брезно-Осърбле

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.