Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христо Грозев: Казах ли ви? Пригожин ще е мъртъв до края на годината
  • Новини

Христо Грозев: Казах ли ви? Пригожин ще е мъртъв до края на годината

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
prigozgasihnahwh.png

Българският разследващ журналист Христо Грозев, който сподели кадри от катастрофата със самолета на Евгений Пригожин, също уточни, че все още очаква доказателства, че касапинът действително е бил на борда.

Преди седмица нашият носител на „Оскар“ обяви, че или Пригожин ще бъде ликвидиран до месеци, или в Русия ще има нов опит за преврат.

Източници на руския журналист Андрей Захаров, работил за руската служба на Би Би Си, същевременно отбелязват, че днес Пригожин действително пристигнал в Русия от Африка, с него бил целият команден състав на „Вагнер“, би било „чудо да е на друг самолет“.

„Скоро всичко ще се изясни“, казва авторитетният руски журналист Александър Невзоров, някога близък до властта, а по-късно обвинен в „дискретитиране на руската армия“ заради критики за войната в Украйна, като посочва, че втори негов самолет предстои да се приземи в Москва. По-късно петербургското издание „Фонтанка“ съобщи, че втора машина Embaer 600 вече е в столицата.

Другият самолет, кацайки в Москва, кръжа над нея половин час и едва преди малко се приземи. Според „Рыбарь“ е възможно твърде дълго да е чакал команда за кацане.

Отвъд катастрофата и смъртта на пасажерите, и другата недвусмислено потвърдена информация е малко.

Данните от услугата за проследяване на полети Flightradar сочат, че самолетът е излетял от Москва, но точното летище не е известно. Причината е, че предаването на данни е започнало едва около Солнечногорск, откъдето не може да е излетял. След 12 минути, в 18:11 ч. московско и българско време, е загубена връзка със самолета, в района на селището Шернево в Тверска област край река Волга.

Пилотите не са съобщавали на авиодиспечерите за някаква необичайна ситуация. До мястото, където паднал самолетът, има склад с ракети и снаряди, известен като поделение 55443. Това подхранва догадките, че противовъздушната защита на обекта може да е свалила самолета. Но сред първите коментари се посочва, че очевидци не са видели димна диря в небето, която оставя такава ракета.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ексклузивно! Арестуват Божков, ако кацне на летище София
Next: Гордей се България, Лора Христова със злато от Световното първенство по летен биатлон в Брезно-Осърбле

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.