Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христо Стоичков взе акъла на Карл Люис с предложение в България
  • Новини

Христо Стоичков взе акъла на Карл Люис с предложение в България

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
asfdgsfdhfgh.jpg

Пазарджик днес бе домакин на историческо събитие.

Великият Карл Люис бе на посещение в града.

Той застана заедно с Христо Стоичков и запалиха заедно Пламъка на мира. Двете спортни легенди ще открият „Градината на света“ в Пазарджик.

 

„Редом до велик шампион! Един от кралете на олимпийските игри! Горд съм, че заедно понесохме факела на мира в The garden of the world – Pazardzhik/Градината на света – Пазарджик! Благодаря ти, че дойде в България, Карл Люис!

Една от алеите е оформена като осмица в чест на Стоичков.

 

Пред БТВ Стоичков направи изумителен коментар с предложение към Люис:

„Ние сме на една възраст. Мога да го ударя едно 30 метра да видим кой е по-бърз.
За мен е чест, че ме номинира да съм посланик на мира“, каза Стоичков.

„10 олимпийски медала 9 златни, сигурно е изърбен че няма да може да ги носи. Човек вселена“, каза той.

Изсипаха се коментари:

Двама бивши големи спортисти, които света ще помни винаги…. защото наистина са големи

 

Христо, човек на света, БРАВО!

Ходи ,победи и се върна –
да помага !
Човек , Българин!

Браво на Бате Тошко докара едни от най великите личности и двамата са ми идоли любими спортисти велик си ицо 8.

Чакаме си 30-те метра

 

Идеята е градината да носи посланието за мир, и не случайно двамата ще запалят там „Вечен пламък на мира“. Този паметник е дарен от организацията Пробег на мира и двамата шампиони като знак на добра воля и международно сътрудничество.

Пламъкът ще гори ярко всеки ден, през всички сезони и във вечността

. Смисълът на този пламък е да ни вдъхновява да поддържаме хармония и мир в нашите мисли и дела. „Вечният пламък на мира“ е истинско инженерно чудо – постаментът е оборудван с най-съвременни технологии, които му позволяват да остане запален дори при най-лошо време.

„Вечният пламък на мира“ е разположен между две специално обособени цветни градини, посветени съответно на Карл Люис и на Христо Стоичков – спортни легенди, посланици на Пробега на мира и поддръжници на каузата за приятелство, мир и хармония.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само гениите могат да разберат какво не е наред с тази снимка за 6 секунди
Next: Шеф Кустев загубил ресторанта си, каза си всичко в Мастършеф по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.