Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветанка Ризова е от най-скъпоплатените водещи в ефира, но живее много скромно
  • Новини

Цветанка Ризова е от най-скъпоплатените водещи в ефира, но живее много скромно

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
dfbgkfdbkgknkghnhg.png

Цветанка Ризова може и да е една от най-скъпоплатените водещи в ефира, но въпреки това не желае да харчи излишни пари, видя HotArena.
Преди няколко дена водещата на „Лице в лице“ по бТВ веднага след работа се отправи към подлеза на НДК, където невзрачно магазинче беше пуснало намаления, видяха папараците на Ретро.


След като огледа куп преоценени модели, Цветанка си избра пъстър бански от две части за скромната цена от 10 лв. Въпреки, че е популярна журналистка, Ризова не се стеснява да пазарува от обикновени магазини, като обикновените хора.

А не от маркови бутици като доста от колежките си, имащи се за звезди.

Въпреки това зад гърба си получи коментари, че взема хиляди, а се стиска за парите си, предават от Ретро. Ризова не крие, че за нея е важно да поддържа визията си, още повече, че последният й любим е с 11 години по-млад от нея. Но не робува на марки.

Наскоро водещата на „Лице в лице“ се разделила с последната си тръпка – 12 години по-младия от нея д-р Веселин Йолов. Инициатор на разлъката им станал той, защото му се наложило да замине в чужбина.

От няколко седмици медикът се подвизава в Хърватия, където бил изпратен на служба с още негови колеги от България.

Родом от Бяла Слатина, Веселин завършил Медицинския университет в столицата,
а доскоро практикуваше в отделението по ортопедия и травматология към Медицинския институт на МВР.

Освен това работеше за добро име и като изнасяше лекции в Академията на МВР. Заради отдадеността си в работата бил избран да замине за Хърватия, а предложението било толкова неустоимо, че и за миг не се поколебал.

Макар Цветанка да се надявала Йолов да постави чувствата си към нея на първо място и да предпочете да остане до нея, след финалното му решение останала дълбоко разочарована. Все пак докторът бил едва на 41 години, професията му била пръв приоритет и тепърва искал да се доказва пред колегите си в бранша.

Откакто любимият ѝ заминал, Ризова съвсем залиняла и отслабнала още повече. На прага на анорексията журналистката беше и когато се разведе с бащата на сина си – бизнесмена Анатоли Георгиев, след 20-годишен щастлив брак. В кулоарите на телевизията шушукат, че именно появата на Веселин подтикнала Цветанка да подаде молба за развод.

За официалното разтрогване на брака си тв водещата не обелва и дума вероятно защото с бившия ѝ вече съпруг са се разбрали да го опази от медийни скандали. Той никога не е имал желание да присъства в публичното пространство и случаите, в които е придружавал половинката си на важни събития, са единици. Не така стояха нещата с последния ѝ любовник, когото с охота водеше по светски събития, премиери на филми, както и по столичните пиано барове, където Ризова е сред редовните клиенти и е едно от най-популярните лица на нощна София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите тъгуват за Билалов! Ники Кънчев отнесе критики
Next: Такова чудо България не помни: Кобрата изби рибата с решение за куп пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.