Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветанка Ризова си навлече гнева на колегите, ето как се уреди
  • Новини

Цветанка Ризова си навлече гнева на колегите, ето как се уреди

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sfdglkfdkfkhkfghkfghgfh.png

bTV обяви част от празничната си програма, от която става ясно, че делничното предаване „Лице в лице“ с водещ Цветанка Ризова ще посреща актуални гости от обществено-политическия живот до 22 декември и ще премине в новата година с първо издание на 2 януари. Така Ризова ще бъде сред водещите с най-дълга почивка. 

Лиляна Боянова и Иван Георгиев ще работят по празниците. „Тази сутрин“ от 25 до 31 декември ще е с начален час 07.00 часа, а двамата водещи ще бъдат на ротационен принцип. Златимир Йочев ще води на 25 и 26 декември, а Мария Цънцарова – на 27, 28, 29 декември.

В първите работни дни на 2024 г. водещите се завръщат заедно на екран в ранния сутрешен ефир на bTV.

В четирите празнични уикенда (23-24 декември, 30-31 декември), „Тази събота и неделя“ ще се излъчва от 08:00 до 10:00 часа с истории за спасението, вярата и надеждата.

Бесте Сабри ще има ексклузивна среща с премиера Николай Денков и проф. Славка Чолакова, а Митьо Маринов ще разкаже за Васил Василев – Зуека и за неговия живот извън България. В рубриката „Насреща с Петя Дикова“ зрителите ще се докоснат до Христо Стоичков, Васил Найденов и Петър Стоянович, а в „Личностите“ Кристина Газиева ще сподели историята на квантовия физик Марин Буков.

Обичаното публицистично предаване „120 минути“ с водещ Светослав Иванов ще запознае зрителите с вълнуващи гости навръх 24 декември и ще продължи с първо предаване за новата година на 7 януари.

 

Лазар Радков, Йордан Камджалов, Старозагорският митрополит Киприан, водещите в bTV Новините Иван Георгиев и Лиляна Боянова, ще бъдат сред гостите в последното издание за календарната година. Предаването „Защо, господин министър?“ се завръща в ефира на bTV с Жени Марчева на 7 януари.

„Малкият коментар“ се завръща в bTV Новините в част от празничните дни. Любимият телевизионен сегмент ще срещне зрителите с малчуганите на 24, 25 и 31 декември, веднага след новините в 19.00 часа с водещи Иван Георгиев и Лиляна Боянова, която наскоро се раздели с приятеля си. Децата ще разкажат през своя поглед как изпращат старата и посрещат новата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нели Рангелова: Няма да се отказвам! Георги Христов: Да не съм регулировчик, да давам път на младите
Next: Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.