Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветарката ми издаде този ТРИК: Капнете го под всички цветя в къщата – ще цъфтят като луди
  • Новини

Цветарката ми издаде този ТРИК: Капнете го под всички цветя в къщата – ще цъфтят като луди

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
vsdfbgfdbfdngfhnhmhj.png

Ако не сте доволни, че вашите цъфтящи растения не цъфтят, дайте им този подхранващ разтвор и промяната няма да отнеме много време.

Мушкатото, както и всички други стайни растения, го обожават, а цъфтящите ще пускат пъпки и цветове като полудели

Подготовката е много проста и евтина, така че определено си заслужава.

Какво може да направи това природно чудо за стайни растения?

То ще снабди вашите растения с необходимите хранителни вещества и витамини.

Има антибактериално и противогъбично действие.

Предотвратява развитието на болести, оздравява почвата и спомагат за прогонването на вредители като листни въшки, акари и други.

листни въшки

Освен това значително стимулира цъфтежа и удължава продължителността му.

Този домашен тор е богат на азот, фосфор, калий, микроелементи и различни алкалоиди, флавоноиди, витамини и други важни вещества.

Подобрява растежа на листата и новите издънки, развитието на корените, подпомага възстановяването на слабите пъпки и стимулира образуването на нови.

За да го приготвите, имате нужда само от тази съставка и вода.

Имаме нужда от:

люспи от лук
вода

люспи от лук

Приготвяне:

Поставете 1 шепа люспи от лук в по-голям буркан.

След това ги залейте с 1 литър гореща вода.

Оставете да се запарва в продължение на няколко часа (за предпочитане през нощта или дори 24 часа).

Прецедете разтвора през гъста цедка.

Използвайте тора винаги в близост до корените на растенията върху влажна почва.

циклама цъфтеж

Можете също така да го налеете в бутилка със спрей-накрайник и да го нанесете върху листата срещу вредители.

Повторете торенето на всеки 14 дни.

Растенията ще цъфтят обилно и ще пускат пъпка след пъпка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кои пенсионери останаха без добавка за Великден
Next: Ще получат всичко, за което са мечтали: Кои от зодиите ще сбъднат съкровените си желания през май

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.