Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветето, което всеки опитен градинар засажда до лука
  • Новини

Цветето, което всеки опитен градинар засажда до лука

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
vfdvfdvdfgfjhgjghjghj.png

Лукът е сред културите, които могат да съжителстват с много растения, защото оказва положителен ефект върху тях.

Но в случая това не отменя грижите за самия зеленчук, така че показателите за добив да не падат. Цветето, което е най-добре да засадите до лука Най-ценният съсед на коментирания зеленчук е невенът. Цветето, засадено около периметъра на луковите лехи, ще предпази насажденията от „посегателството“ на вредители. Невенът се счита за особено ефективен в борбата срещу луковите мухи.

Туртата също има подобен ефект, така че цветята могат да се нарекат взаимозаменяеми.

Можете спокойно да отглеждате лук до ягоди: няма да има конфликт между растенията. Можете също така да обърнете внимание на зеленчуците. Различни видове марули, целина и дори домати са добър избор.

Но определено не трябва да засаждате лук до бобови растения. Засаждане на невен Невенът се засажда от февруари до началото на април. Засаждането му може да се извърши директно в земята, но някои градинари предпочитат разсад, за да увеличат времето за цъфтеж. Най-често растенията цъфтят през юни и радват с цветовете си до октомври или дори до първата слана. Как да засадите невен на открито?

Семената от невен трябва да се засяват в открита земя, както следва: направете жлебове или дупки до 5 см; разстоянието между браздите трябва да бъде приблизително 30–40 cm; поставете семената в канали и ги покрийте с почва в слой от около 1 см; полейте; Какво да правите след засаждането на невен? След това разсадът трябва да се разреди, оставяйки между растенията растенията 10 см.

Малките пъпки цъфтят в рамките на няколко месеца. Тези цветя да растат дори на бедни почви – навременното поливане е достатъчно. Но същевременно не понасят силно изсушаване на почвата.

При тази грижа долните листа изсъхват и растението спира да расте и цъфти. Семената за разсад в началото на април. В този случай се препоръчва да се направи почвена смес.

Състои се от торф, почва, компост и малко пясък. В този случай на дъното на контейнера за засаждане на семена се поставя дренажен материал. Например експандирана глина, счупена тухла, фин чакъл или едър пясък.

Поставете пръст върху този слой и леко го уплътнете. След това се извършва поливане и след три дни се правят бразди и семената се поставят, поръсени с пръст.

Полейте, покрийте контейнерите с найлонов филм или стъкло и прехвърлете на топлина. След появата на първите издънки прозрачното покритие се отстранява и сандъчетата се излагат на слънце.

Преди да се появят листата, цветята не трябва да се поливат често. И едва след това трябва да извършите плевене, торене, разкопаване. По този начин можете лесно да получите обилен цъфтеж още през юни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кои са най-култовите турски думи в българския език?
Next: Краси Радков и жена му се разделят, а причината е скандална

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.