Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветето, което пречиства черния дроб – всеки градинар трябва да го има в градината си
  • Новини

Цветето, което пречиства черния дроб – всеки градинар трябва да го има в градината си

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vdsafvsfdbfdbdfnghmhj.png

Едно красиво цвете, което цъфти с прелестни сини цветове, може да бъде прекрасно допълнение към всяка градина. Освен заради красотата си то е ценено и заради лечебните си свойства. Лечебното цвете, което всеки градинар трябва да засади “Синята метличина се използва широко в народната медицина поради своите противовъзпалителни, антибактериални и диуретични свойства. Растението съдържа още витамини А, С, Е, К и В, както и минерали като калций, желязо, магнезий и калий” казва руската билкарка Светлана Ткаченко.

“В билколечението метличината се използва за лечение на заболявания на черния дроб, жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур. Помага и при възпаление на очите и конюнктивит. Сега има много декоративни разновидности на това растение. Те съдържат същите активни вещества като техните диви роднини, въпреки че концентрацията може да варира”, допълва експертът.

“Синята метличина може да се използва като чай, запарка или екстракт. За да приготвите чай, залейте една или две чаени лъжички изсушен цвят от метличина с чаша вряла вода и оставете да вари 10-15 минути. Инфузията се приема по половин чаша два до три пъти на ден преди хранене“, казва Светлана Ткаченко.

“Трябва да се помни, че отварите и настойките от синя метличина са слабо отровни. Употребата им е противопоказана по време на бременност”, припомня още експертът. Отглеждане на синя метличина Отглеждането на синя метличина в градината не е особено трудно. Предпочита слънчеви места, но може да расте и на полусянка. Почвата трябва да е плодородна, добре дренирана и умерено влажна.

Семената от метличина могат да бъдат закупени в специализирани магазини или да се съберат, след като растението е цъфнало. За да съберете семена от метличина, трябва да изчакате, докато цветята узреят напълно. Това обикновено се случва в края на лятото или началото на есента. Зрелите семена са с кафяв цвят и лесно се отделят от цветната глава.

Те трябва да се съхраняват на сухо място до следващия сезон на засаждане. Синята метличина е много непретенциозно растение, което не изисква много грижи, но расте най-добре на влажни, богати на вар почви.

Тези цветя могат да се отглеждат не само в градината, но и в сандъчета на балкона или на външни первази. Грижата за метличина се свежда до редовно поливане и разкопаване на горния слой на почвата.

Високите сортове синя метличина трябва да бъдат вързани към колове. Растенията не се подхранват с торове. Само на много бедни почви, преди цъфтежа, насажденията се поливат веднъж със слабо концентриран разтвор на пълен минерален тор.

Важно: Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-страшната вест дойде след огнения ад в Люлин, има загинали хора
Next: Проф. Георги Рачев: Радвайте се на пролетното време, от тази дата ще има голяма промяна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.