Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветлин Йовчев: България върви стъпка по стъпка към фашизъм
  • Новини

Цветлин Йовчев: България върви стъпка по стъпка към фашизъм

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
cveeetltinininn.png

Кадър БНТ

„Ние отиваме стъпка по стъпка към фашизъм, ако продължим по този начин“, заяви бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев в интервю за „Фокус“.

Има ли такъв риск за България от дясноекстремистки движение, защото тук имаме и благодатната почва: парламентът не може да сформира правителство, президент и отделни партийни лидери са се хванали за гушите, почти нищо не се приема смислено от Народното събрание като законопроекти. Това е доста добра основа, благодатна бих казала и будеща огромна тревога. Така ли е, г-н Йовчев?

Да, права сте абсолютно в това, което казвате. Ако се позовем на Годишния доклад на ДАНС, който е за 2021 година, ние имаме повишаване на дясноекстремистките нагласи, но засега все още, според доклада, те са в интернет пространството, те нямат някаква физическа изява, в смисъл да се провеждат някакви действия на групи или на лица, които да са в тази посока, но тенденцията е ясна.

Не изпускай тези оферти:

Аз мисля, че в изминалите няколко месеца вероятно тази тенденция се е задълбочила.

И все повече виждаме в политическите сили тези, които вървят все повече и повече към желание за ограничаване на правомощията на определени институции, чуваме призиви за смяна на модела на управление, чуваме все повече призиви, които вървят именно към това, политиката ни и политическите партии, и държавното управление на страната да стане доста по, нека да го наречем, то дори няма да е консервативно, то ще мине границите на консерватизма в представата, която имаме.

Отиване на дясно по отношение на свободите на хората, и същевременно ние виждаме, че и в България все повече стават гласовете, които призовават за повече държавен контрол върху икономиката.

Тези две неща водят до едно: те ни тласкат към общество, което се надявахме, че сме забравили от 70 години. Ние отиваме стъпка по стъпка към фашизъм, ако продължим по този начин.

На какво ниво е политическата класа у нас, като си спомним за Германия от края на 20-те и 30-те години? Защото от една страна едни лансират призива за президентска република, от друга пък други внасят законопроекти за изземване на службите от президента.

Вижте, състоянието не е добро. Може би с вас сме го говорили това и съм го споделял пред вас, че аз считам, че именно дълбоката криза в политическата система е в основата на всички останали проблеми, които се случват, сериозни проблеми в държавата. Аз продължавам да споделям това мнение.

И трябва да ви кажа, че колкото по-слаба е политическата система, колкото по-незнаещи, неспособни са хората, които са в политическите партии, в парламента, в управлението на държавата, толкова по-уязвима е тази система. Защото по този начин се намаляват съпротивителните й сили.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краят на една звезда: Селин Дион диагностицирана с нелечимо заболяване, сподели го през сълзи
Next: Рецептата на баба Цанка: Аз съм на 60 години, а това растение върна зрението, отстрани мазнини от черния дроб и изчисти дебелото черво

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.