Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Целият свят гърми с тази зла вест! Русия вади ядреното оръжие?
  • Новини

Целият свят гърми с тази зла вест! Русия вади ядреното оръжие?

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
qdqrnevnenstst.jpeg

Руският президент Владимир Путин може да използва ядрено оръжие, за да спре контранастъплението на украинските въоръжени сили срещу временно окупираните Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области.

Това твърдят анализатори от Американския институт за изследване на войната ISW, цитирани от агенция УНiАН.

Според тях след анексирането на окупираните области Путин може пряко или косвено да обяви, че руската доктрина, която позволява използването на ядрени оръжия за защита на територията на Руската федерация, се прилага и за „новите“ земи.

Американските анализатори от ISW коментират, че с подобни действия руският диктатор заплашват Украйна и нейните западни партньори с ядрена атака, ако украинските опити за освобождаване на окупираната територия продължат.

Междувременно ръководителят на канцеларията на президента на Украйна Андрий Йермак каза в интервю за nv.ua, че за страната му е важно войната да завърши до зимата, защото в противен случай нашествениците щели да имат възможност да се окапят в завладените територии. Той допълни, че за да победят руснаците, сънародниците му се нуждаят от достатъчно оръжие и техника, пише УНiАН.

Украинската информационна агенция съобщава, че администрацията на президента на Съединените американски щати Джо Байдън се готви да предостави на Киев допълнителни реактивни артилерийски системи HIMARS и боеприпаси за тях.

Кореспондентът на УНИАН уточнява, че това е казал на брифинг в Белия дом Джон Кърби, който е и координатор на Съвета за национална сигурност на САЩ по стратегически комуникации.

„През тази седмица администрацията на президента Джо Байдън ще обяви следващия пакет от оръжия и оборудване за Украйна. Това ще бъде шестнадесетото подобно предоставяне на помощ в подкрепа на Киев, откакто президентът встъпи в длъжност. Пакетът ще включва още високомобилни съвременни ракетни системи HIMARS, които украинците използват много ефективно“, каза Кърби.

Министърът на отбраната Алексий Резников пък изтъкна, че Украйна се нуждае от най-малко 100 реактивни артилерийски системи HIMARS и M270 за да е ефективна контраатаката.

Военният експерт Олег Жданов обаче разкри, че Путин е изпратил специалните сили в Украйна за „лов за HIMARS“. Руски медии съобщиха, че някои от американските РСЗО вече са в ръцете на нашествениците.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в Спешна помощ: Само на 29 години си отиде един от най-вдъхновяващите лекари
Next: Извънредна информация от МВР! Ново тежко меле затвори главен път, вадят трупове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.