Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цели 38 години тя пази тази снимка като съкровище! Пожълтялата фотография крие покъртителна история
  • Новини

Цели 38 години тя пази тази снимка като съкровище! Пожълтялата фотография крие покъртителна история

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
triskdasodkas.png

Тази невероятна история започва преди почти 40 години. През 1977 г., героинята на нашата история, Аманда, е само на 3 месеца. Един ден родителите й я оставят сама в спалнята, като пускат в непосредствена близост до леглото ѝ овлажнител с пара.

След известно време от стаята на детето идва смразяващ кръвта писък. Оказа се, че Аманда се е събудила, изпълзяла е от леглото и е паднала върху горещия уред …

С тежки изгаряния, момиченцето е отведено в детското отделение на Albany Medical Center, Ню Йорк. Там Аманда има невероятния късмет да срещне човек, който ще остане завинаги в паметта й.

Медицинска сестра Сюзън Бергер реагира на момиченцето много по-топло, отколкото на обикновен пациент. Тя се грижи за малкото детенце с такъв трепет, сякаш това е дъщеря й. Сюзън се грижи за Аманда с истинска любов и себеотрицание, посвещавайки ѝ цялото си свободно време.

Не изпускай тези оферти:

Трогателната обич на тази медицинска сестра към малкия ѝ пациент е уловена на лента от професионален фотограф, който правил доклад за болницата.

Аманда скоро е изписана. Въпреки, че момиченцето не може да си спомни всичко, което се е случило с нея, родителите ѝ запазили снимки от болницата. Когато Аманда пораснала малко, те ѝ разказали, че дължи живота си на медицинска сестра на име Сюзън.

Тези снимки станали за нашата героиня истински талисман. Поради факта, че кожата на момиченцето била обезобразена от белези, в училище тя често била подигравана от връстниците си.

Когато Аманда бягала вкъщи цялата в сълзи от обичайните подигравки на други деца, тя вадела снимките и ги гледала с часове. Истинската любов и привързаност, която младата медицинска сестра показвала на малко дете, дали сили на Аманда да продължи напред и да не обръща внимание на дразнителите си.

Израствайки, Аманда преживяла няколко пластични операции, които я спасили от белезите.

Но благодарение на грижите си, медицинската сестра ще остане завинаги в сърцето на Аманда.

Наближавайки четиридесетата си година, Аманд решила да намери спасителката си. Тя написала прочувствен пост на страницата си във Фейсбук, където разказала своята история и помолила хората да й помогнат да намери благодетелката си.

Още през първите 12 часа, този пост бил споделен от повече от 5 000 души, а бивш колега на Сюзън скоро я намерил по снимката.

Дългоочакваната среща на медицинската сестра и бившата ѝ пациентка се състояла на същото място – в Медицински център Олбъни след 38 години! Аманда и Сюзън не могли да сдържат сълзите си, когато се видели.

Когато репортерите задали на Аманда въпроса дали тяхната среща ще прерастне в приятелство, тя казала: „Ние бяхме приятели дълго преди да се срещнем. Просто Сюзън не знаеше за това.“

Тази история ни кара да повярваме в силата на човешките добродетели. А ако тази прекрасна среща между Сюзън и Аманда ви е докоснала, споделете я с приятели!

Continue Reading

Previous: Подариха ми го преди години, а аз да не знам, че притежавам съкровище! Нищо и никакво цвете се оказа целебното хапче в дома ми
Next: В Родопите гледат и не вярват на очите си, такова нещо посред зима не е ставало

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.