Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цели 7 часа 40 медицински лица оперирали тези сиамски близначки. Но вижте ги днес
  • Новини

Цели 7 часа 40 медицински лица оперирали тези сиамски близначки. Но вижте ги днес

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gdsgdfgwqerqwrs.jpg

Съпрузите Шели и Грег Тъкър преминали през много трудности. Въпреки че в началото нищо не предвещавало това, през което се наложило да минат. Те се оженили през 2009 г. и скоро се сдобили със син на име Оуен.

Шели и Грег решили да не се ограничават до едно дете и планирали да дадат на Оуен братче или сестриче. Но имало сериозни проблеми с това. Първоначално Шели не можела дълго време да забременее. Минавал месец след месец, но нищо не се променило.

След това Шели се подложила на лечение за безплодие и то подействало. Семейството било щастливо да научат, че скоро ще имат нови попълнения в екипа си. Шели носела близнаци под сърцето си! Но радостта им била преждевременна…

Следващият ултразвук показал, че близнаците, които носела Шели, се оказали сиамски!

Лекарите честно предупредили семейство Тъкър, че шансовете за успешно разделяне на сиамските близнаци са много малки. Затова предложили на Шели да прекрати бременността. Но майка им не можела да вземе такова решение.

„Когато лекарят постави диагнозата, просто физически усетих как децата ми бият в мен, молейки се да останат живи! Нямах сърце да ги лиша от шанса им за спасение. Разбрах, че не мога да следвам съветите на лекарите“, казва Шели.

След оценка медицинският екип установил, че момичетата имат торако-омфалопагусна връзка, което означава, че били съединени в долната част на гърдите и корема.

рентгенова снимка на сиамски близнаци

 

Близнаците споделяли гръдната си стена, диафрагмата, перикарда и черния дроб, но сърцата им били напълно разделени. Това ги правело отлични кандидати за разделяне.

Мама износила дъщерите си. И в уречения час бебетата се родили с цезарово сечение.

Момичетата били кръстени Алисън Джун и Амели Лий. Бебетата все още били твърде малки за операцията по разделяне. Трябвало да са достатъчно силни за такава процедура. Операцията била планирана за деня, в който станат на 8 месеца.

През това време момичетата израстват под засиленото наблюдение на лекарите. За щастие нямало отклонения в развитието им и до уречения срок момичетата били добре подготвени за операцията.

сиамски близначки

Една от многото стъпки, необходими за подготовка на близнаците за разделяне, било вмъкването на разширители на кожата, за да се увеличи повърхността на кожата, налична за покриване на откритата тъкан след операцията. Месеци преди операцията за разделяне, д-р Дейвид Лоу, пластичен хирург, поставил експандерите във всяко бебе.

На 7 ноември 2012 г., когато Амелия и Алисън били на 8 месеца, претърпели маратонска операция в детската болница във Филаделфия.

Седемчасовата процедура била строго организирана, с участието на повече от 40 лекари, медицински сестри и друг медицински персонал от обща хирургия, пластична, реконструктивна и орална хирургия, сърдечна хирургия, анестезиология, радиология и неонатология.

„Накрая“, спомня си Шели, „хирурзите излязоха и ни казаха, че са разделени. Тежестта на света падна от плещите ни. Първият път, когато ги видях като две отделни момичета, беше наистина най-невероятното чувство.“

 

„За мен е голямо щастие да виждам как моите бебета растат и правят първите си стъпки!“ – не крие радостта си майката.

Момичетата се нуждаели от някои специални грижи, включително тръби за хранене, през първите няколко месеца у дома. Но до края на лятото тръбите за хранене изчезнали и двете момичета започнали да ходят и да тичат.

Времето показало, че решението на майката да даде шанс на своите момичета се оказало правилно.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димо Гяуров: Знам за факти и обстоятелства, свързани с дейността на Алексей Петров от преди 30 години
Next: Извърших страшен грях към дъщеря си. Животът й е разбит, но ме е страх да си призная

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.