Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване
  • Новини

Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbfdsgbdfngfnghnhg.png

Цените на жилищата в София са нараснали над два пъти за период от осем години. Къщите и апартаментите в столицата са поскъпнали със 116% спрямо 2015 г., показват данни на Националния статистически институт.

Това нарежда София на първо място сред големите градове в страната с над 120 хил. жители в класация за поскъпване на имотите.

 

Цените на апартаментите ново строителство в София през четвъртото тримесечие на миналата година са точно два пъти по-високи спрямо 2015 г., показват данни на НСИ.

При съществуващите апартаменти поскъпването за същия период е по-голямо – с над 125%. Така столицата държи първото място по поскъпване на старите жилища.

Данните за такъв дълъг период от време показват, че в София има сериозно търсене както на ново строителство, така и на съществуващи къщи и апартаменти.

На второ място сред шестте най-големи града в страната се класира Русе, с близо 100% общо повишение на цените на имотите за период от осем години.

Пловдив остава на трето място по поскъпване на къщите и апартаментите за периода от 2015 г. насам.

Топ три на градовете с най-голямо поскъпване на имотите се допълва от Пловдив. В града цените на жилищата са нараснали с над 95% за периода. Като цените на новото строителство са нараснали с над 90%, а поскъпването на съществуващите къщи и апартаменти за осем години е над два пъти.

Челната петица на големите градове с най-бързо поскъпващи имоти се допълва от Варна и Стара Загора. Но поскъпването на имотите в тези градове е доста различно. На четвърто място в общата класация е град Варна (+90,9%), следван от Стара Загора с 88,1%.

Във Варна има много голяма разлика между поскъпването на новото и старото строителство. Повишението на цените на новите къщи и апартаменти за осем години е със 73%, а съществуващите жилища са поскъпнали значително повече – със 102%.

При новото строителство движението на цените много зависи от това колко нови сгради излизат на пазара, в кой квартал се намират, както и от типа строителство – дали е луксозен затворен комплекс или по-обикновена кооперация.

В Стара Загора поскъпването при новото строителство е с близо 95 на сто, а цените на старите къщи и апартаменти са нараснали с 86%. Стара Загора е градът с най-малка разлика между движението на цените на новото и старото строителство.

В повечето градове в страната с над 120 хил. жители поскъпването на старите жилища за такъв дълъг период от време е по-голямо от това на новото строителство. Но Стара Загора е изключение.

Последното шесто място в класацията за поскъпване на имотите в най-големите градове е за Бургас. Цените на жилищните имоти в морския град са нараснали средно с 84 на сто спрямо 2015 г., показват данните на НСИ.

Като ситуацията при новите и съществуващите къщи и апартаменти е подобна на тази във Варна, но тук разликата в движението на цените е още по-голяма.

При новите апартаменти в Бургас поскъпването е с 43,6%, а при жилищата в съществуващи сгради повишението на цените е доста по-голямо – с над 114%. Разликата в поскъпването на старите и новите жилища е над 70 на сто.

Общо за страната жилищата за периода са поскъпнали с близо 93%, като при движението на цените на новото и старото строителство има преднина за съществуващите жилища. Апартаментите в стари сгради са поскъпнали над два пъти, а ръстът на цените на новото строителство е със 79%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки
Next: Уведомиха българите за цените на яйцата и агнешкото за Великден

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.