Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк и кебапчета в ефира на Нова тв: Голяма разправия между Виктор и Делян Добрев
  • Новини

Цирк и кебапчета в ефира на Нова тв: Голяма разправия между Виктор и Делян Добрев

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
rwqsdsdgdvvvvdfvdf.png

Петков блеснал в един ефир и пита къде отишли 27 ст. Законът казва „ние вземаме 70% от разликата“, не 100%. Той явно не е разбрал какво е гласувал. Всички, които работят против връщането на 73  ст. на хората, включително тези, които няма да влязат в пленарна зала, прецакват хората.

Това заяви в сутрешния блок на Нова телевизия депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, коментирайки заплахата на ПП, че в петък няма да се появят на извънредното заседание на парламента.

Виктор Николаев реши да вземе госта си на подбив и започна да му се подиграва за въпросните стотинки:

„Е къде ги слагат тия пари, в джоба си или в банкова сметка“, каза водещият и започна да се смее. Това вбеси политика:

„На мен не ми е смешно. Защо се смеете“, запита гневно Добрев. Николаев на свой ред запази самообладание и поде:

„Ама обвинявате хора в корупция без доказателства“, заяви водещият, но заедно с него започна да говори и Добрев, без да му даде шанс да доизкаже тезата си:

 

„Не мога да разбера какво му е забавното. Тия 10 месеца досега са ощетили всеки водач с 700 лева“, изчисли политикът.

Според него всеки изгубен ден бърка в джоба на българите и на заседанието днес трябва да бъде взето решение.

„Казах още по време на преговорите за правителство, че единственото стабилно и полезно правителство за България е ДБ, ГЕРБ и ДПС. Това правителство ще работи за интересите на България .ПП са вредни“, категоричен бе той.

Добрев намекна, че може ГЕРБ да свали скоро кабинета. „Може да се случи скоро. Борисов е прекалено търпелив и от добрина им позволява да правят такива неща. Все иска да им дава шансове“, каза той.

По думите му има шанс Мария Габриел да не стане ротационен премиер. Политикът дори призна, че се надява ГЕРБ да спре да кара на мотото „от нас да мине“ и да спре да толерира поведението на ПП.

 

„Лена нали уж е завършила „Харвард“. Всички хора я разбраха тази табличка. Тя не успя ли. Не е смешно и не е свързано с кебапчета. Съжалявам я, защото аз вчера написах хумористичен пост срещу Кирил Петков и тя веднага скочи да го пази“, каза Добрев.

„Съжалявам Мария Габриел за атаките срещу нея. Опитват се да я изкарат нея виновна. Те така ни затрупаха с далавери за „Лукойл“ и „Газпром“, че забравихме за Шенген. Тази тема е пълно фиаско. По времето на ГЕРБ имахме само едина държава против влизането на България в Шенген, вече са две, а скоро най-вероятно и ще са три“, каза Добрев, визирайки Унгария.

„Имаме премиер и още 20 минитстри. Всички обещаваха чудеса. ЛКъде са? Нали щеше да има завод за електромобили в Ловеч? Къде е? Нали производителите чакаха на границата и чакаха Кирил Петков да поеме волана и да стане премиер? Къде са?“, запита той.

Добрев коментира, че времето е сухо и затова в Ловеч не дава вода. „Търсят нещо от нас преди 8 години, а те 2 години защо не дадоха пари на Ловеч, за да си оправят мрежата и да имат вода тогава?“, запита той.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Училищна директорка в Стани Богат събра очите на публиката, изненадата е голяма
Next: Тъмни облаци надвиснаха над фондовете за втора пенсия ТАБЛИЦА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.