Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цитиридис печели двойно повече, откакто не е в Би Ти Ви
  • Новини

Цитиридис печели двойно повече, откакто не е в Би Ти Ви

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvdsbvfdngkhgk.png

Николаос Цитиридис заработва повече в лафчета, отколкото, като бе водещ в Би Ти Ви. След като бе изгонен от частната медия, комикът веднага си намери работа. Той се завърна към предишното си поприще – на стендъп комедиант.

Според запознати Цитиридис прибирал по почти хилядарка за участие. Бившият водещ се скъсва от изяви и има по над 10 на месец. Или казано с други думи, прибирал по 10 бона, това са груби сметки, защото има месеци, в които излиза на сцената повече или по-малко, пише в днешния си брой таблоида „България днес“.

За последно Цитиридис се разписваше срещу 6 бона в Би Ти Ви. Заплатата му бе драстично орязана, след като и предаването му бе съкратено. Близки до гърка споделят, че Додо, както е наричан от приятелите си, бил доста по-щастлив отпреди, когато бил на работа в медията.

 

Цитиридис не щял и да чуе повече за телевизията, защото видял как точно стоят нещата. И предпочитал да се издържа със стендъп комедии, където е сочен за един от най-добрите в България.

Парите били добри, а и нямал работно време. Вече бил свикнал с подготовката покрай вечерното шоу, което води, и нямал никакви притеснения, когато излезе на сцената. Съвсем скоро Николаос ще тръгне на турне със своя спектакъл. А парите в банковата му сметка ще се увеличат още повече.

Бившата надежда на bTV Николаос Цитиридис, от когото се очакваше да замени Слави Трифонов, но се провали тотално, сега щял да се пробва в БНТ, твърди „Уикенд“. Водещият вече преговарял с държавната телевизия, а завръщането му на екрана се очакнало през есента.

Поканата от Емил Кошлуков била да започне още от сега, но Цитиридис се готвел за серия от различни гастроли. Откакто не работи в bTV той възобнови комедийните си предавания, започна усилено да репетира с барабаните, с които не се бе занимавал сериозно, откакто е завършил и сега искал да направи национално турне. Цитиридис щял да обикаля страната с варненския рапър Боро Първи.

В БНТ били убедени, че той е правилният човек за тях. На „Сан Стефано“ 29 смятали, че се е провалил в bTV заради некадърността на програмните директори на телевизията, а не заради личността на самия Цитиридис.

Че има затопляне на отношенията по оста БНТ-Цитиридис стана ясно и от „Вечерното шоу“ на телевизията майка, в което той гостуваше и бе представен като супер успешен професионалист.

Continue Reading

Previous: Честито! Шейховете вземат Yettel
Next: Зрители бесни на Ники Кънчев в Стани богат, искат Билалов да се върне като водещ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.