Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Църквата на чудесата в Мелник, която лекува зависимости, психически проблеми и още много неща
  • Новини

Църквата на чудесата в Мелник, която лекува зависимости, психически проблеми и още много неща

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
meelnlasniasknasonk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Църквата на чудесата се намира в Мелник – най-малкия български град, известен повече с хубавото вино, отколкото с църквите си. Църквата на чудесата носи името на Свети Антоний Велики. Край малкия град се намира, също така и Мелнишкия манастир „Св. Богородица – Пантанаса“. Там още може да посетите и църквата „Свети Йоан Предтеча“, или наречена още „Свети Яни“.

Възрожденската гробищна църква е много красива, и заслужава внимание, както и още поне десетина малки църквички, към които любезните жители на града биха могли да ви упътят. Днес ще разкажем за главната забележителност сред църквите в Мелник, а именно – „Свети Антоний Велики“. Хиляди православни българи о всички краища на родина, хора от цял свят, болни и здрави, търсещи утеха и изцеление, посещават всяка година Църквата на чудесата.

Хора, търсещи спасение от зли демони и различни зависимости, като алкохолна и наркозависимост, посещават Мелник, за да потърсят изцеление в църквата „Свети Антоний Велики“. Пред иконата на светеца в красивата църква, застават онези, които вярват, че ще намерят изгубената надежда за чудодейно изцеление именно тук.

Възрастните жители на Мелник могат да разкажат поне няколко истории за хора, които са си тръгнали излекувани, след като са преспали в църквата, или са се молили горещо на Свети Антоний, да им даде здраве и изцеление. Чудодейната икона на Свети Антоний помага най-вече на хора, които страдат от различни душевни заболявания

Църквата “Свети Антоний Велики” е изключителна гордост, не само за хората от град Мелник, но и за всички българи. Храмът на чудесата е единствен по рода си в България. Само още една църква в Европа – в италианския град Падуа, носи името “Сан Антонио”.

Безбройни са чудесата, които са се случили в мистичната обител. Св. Антоний е бил велик лечител. Доживял е до 105 години, и си е отишъл от този свят в добро телесно здраве и сила (pravoslavieto.com). Негови са думите „Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно“. Сигурно затова църквата се посещава предимно от хора, които не могат самостоятелно да се освободят от своите пороци.

Освен огромната сила на иконата на Свети Антоний, в Църквата на чудесата има колона, опасана с тежки вериги. Там клетниците, налазени от „демоните“ биват „оковани“, за да прекарат нощта на святото място. Друго, което трябва да сторите в чудната мелнишка църква, е да съзерцавате по-дълго иконата на Свети Антоний. Казват, че ако иконата ви се усмихне, ще си тръгнете здрави, а ако ѝ се появи „трето око“, ще откриете лек за заболяването си в най-скоро време.

Източник: senzacia

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нека стигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как
Next: бТВ се разтресе: Натали Трифонова сменя професията

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.