Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Църквата на чудесата в Мелник, която лекува зависимости, психически проблеми и още много неща
  • Новини

Църквата на чудесата в Мелник, която лекува зависимости, психически проблеми и още много неща

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
meelnlasniasknasonk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Църквата на чудесата се намира в Мелник – най-малкия български град, известен повече с хубавото вино, отколкото с църквите си. Църквата на чудесата носи името на Свети Антоний Велики. Край малкия град се намира, също така и Мелнишкия манастир „Св. Богородица – Пантанаса“. Там още може да посетите и църквата „Свети Йоан Предтеча“, или наречена още „Свети Яни“.

Възрожденската гробищна църква е много красива, и заслужава внимание, както и още поне десетина малки църквички, към които любезните жители на града биха могли да ви упътят. Днес ще разкажем за главната забележителност сред църквите в Мелник, а именно – „Свети Антоний Велики“. Хиляди православни българи о всички краища на родина, хора от цял свят, болни и здрави, търсещи утеха и изцеление, посещават всяка година Църквата на чудесата.

Хора, търсещи спасение от зли демони и различни зависимости, като алкохолна и наркозависимост, посещават Мелник, за да потърсят изцеление в църквата „Свети Антоний Велики“. Пред иконата на светеца в красивата църква, застават онези, които вярват, че ще намерят изгубената надежда за чудодейно изцеление именно тук.

Възрастните жители на Мелник могат да разкажат поне няколко истории за хора, които са си тръгнали излекувани, след като са преспали в църквата, или са се молили горещо на Свети Антоний, да им даде здраве и изцеление. Чудодейната икона на Свети Антоний помага най-вече на хора, които страдат от различни душевни заболявания

Църквата “Свети Антоний Велики” е изключителна гордост, не само за хората от град Мелник, но и за всички българи. Храмът на чудесата е единствен по рода си в България. Само още една църква в Европа – в италианския град Падуа, носи името “Сан Антонио”.

Безбройни са чудесата, които са се случили в мистичната обител. Св. Антоний е бил велик лечител. Доживял е до 105 години, и си е отишъл от този свят в добро телесно здраве и сила (pravoslavieto.com). Негови са думите „Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно“. Сигурно затова църквата се посещава предимно от хора, които не могат самостоятелно да се освободят от своите пороци.

Освен огромната сила на иконата на Свети Антоний, в Църквата на чудесата има колона, опасана с тежки вериги. Там клетниците, налазени от „демоните“ биват „оковани“, за да прекарат нощта на святото място. Друго, което трябва да сторите в чудната мелнишка църква, е да съзерцавате по-дълго иконата на Свети Антоний. Казват, че ако иконата ви се усмихне, ще си тръгнете здрави, а ако ѝ се появи „трето око“, ще откриете лек за заболяването си в най-скоро време.

Източник: senzacia

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нека стигне до всеки българин! Баща заведе сина си до тази съборетина и само след миг чу как
Next: бТВ се разтресе: Натали Трифонова сменя професията

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.