Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цялата истина за атлетичния милионер красавец в Игри на волята – Мартин Николов
  • Новини

Цялата истина за атлетичния милионер красавец в Игри на волята – Мартин Николов

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
sdgdfhertertewrew.png

Мартин Николов-Елвиса определено е сред най-колоритните участници в сезон 5 на „Игри на волята“. За четири седмици в шоуто той успя да създаде коалиция в племето на Старейшините, да спечели смъртен враг в лицето на Виолета, да попадне в Чистилището и да си извоюва правото да се върне оттам.

Още в началото на „Игри на волята“ Мартин събуди любопитството, защото е първият милионер, който решава да стане част от шоуто.

Именно успешният му бизнес накара мнозина да се запитат каква е мотивацията на човек като Мартин да се бори с трудните условия и физическите изпитания в риалитито.

Вчера той реши да повдигне завесата относно участието си във формата, отговаряйки напълно откровено на въпроси, зададени от неговите последователи в Instagram. А ето ги и любопитните подробности, които той сподели.

38-годишният бизнесмен е завършил международни отношения в Лондон, както и право в УНСС. Дъщерите му, които видяхме и във визитката му при влизането, се казват Мари-Никол и Каролин. Той признава, че престоят в „Игри на волята“ му е помогнал да осъзнае и да оцени повече какво има отвън.

„Обожавам предаването“, признава Мартин и отбелязва, че е влязъл само за приключението и тръпката.

Причината да се запише в шоуто е неговата бивша приятелка, фолкпевицата Емануела, която вярвала, че ще се справи перфектно и го насърчила да се яви на кастинг.

„Със сигурност не влизам за наградата, а за тръпката. Аз съм реалист и знам колко по-слаб съм от всички тези тренирани спортисти и машини, но това няма да ми попречи да им дам отпор на макс.“

Мартин смята, че в сравнение с другите играчи той се откроява с ум, хитрост и стратегическо мислене. Неговата цел е да докаже, че социалната игра е по-важна от физическата сила.

Той не обича да говори за личния си живот, но на въпрос дали има жена до себе си, отговаря, че след последната би предпочел да си почине от връзки за известно време.

Относно последните събития в „Игри на волята“ Мартин е категоричен, че Моника първа е предала коалицията на т.нар. „Туристи“ в племето. Затова и не съжалява, че е гласувал срещу нея миналата седмица.

„Не си длъжен да играеш с един човек от началото до края – трябва да се адаптираш към ситуациите, за да оцелееш напред“, обяснява той.

4-5 месеца преди „Игри на волята“ Мартин започва да се подготвя сериозно за шоуто със своя личен треньор.

През последния месец и половина пък разчита и на тренировки с един от най-добрите участници в „Игри на волята“ – финалиста от сезон 4 Филип. Именно Фифо и Алекса са били и неговите фаворити за наградата миналата година.

Днес, след като снимките на шоуто вече са приключили, Мартин признава, че е останал с уникални спомени от това „незабравимо преживяване“, което би препоръчал на всеки. С присъщото си чувство за хумор той разкрива, че е очаквал да му бъде много трудно и определено очакванията му са били оправдани, а по време на шоуто е отслабнал с 12 килограма.

За сметка на това по всичко личи, че Мартин е открил чудесни приятели в шоуто, при това не само сред своите съплеменници от Старейшините.

Той посочва Иван Рълев като най-близкия си човек след играта, а в понеделник сподели кадри как се забавлява в ресторанта си в компанията на Денислава, Оряшкова, братята Рълеви, Мудева и Румен Радев.

Автор: „Една.бг“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на Гала със собствено предаване, конкурира На кафе
Next: Скръбна вест. На 56 години почина един от най-добрите актьори, изиграл е големи роли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.