Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цялата истина за Пам Велидис, за инцидента, задкулисието и за трудното ѝ решение
  • Новини

Цялата истина за Пам Велидис, за инцидента, задкулисието и за трудното ѝ решение

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
gdfdufdufdudfudf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри БТВ: Пълна мистерия с напускането на силната Пам от Ергена: Тя проговори за първи път

Една от участничките в романтичното риалити „Ергенът“ напусна преждевременно предаването по лични причини.

Засега няма никаква официална информация нито от БТВ, нито от нея за конкретната причина.

Напускането й е пълна мистерия

Пам не успя да стигне до финал и евентуална битка с фаворитките в момента Валерия, Айлин, Джия и Елена.

Според публикации в мрежата неин близък е починал и това я принудило да напусне.

Пам не споменава още причината и вероятно ще го направи в петък при Цитиридис.

Тя се сбогува със зрителите и почитателите си в социалната мрежа.

Миналата седмица без да знам това беше моята последна церемония на която бях червена като розата, която получих.

Благодаря за всички хубави моменти, прегръдките, които ме крепяха цяла, благодаря на момичетата, които бяха до мен и приятелствата, които останаха и до днес.

Толкова огромна благодарност изпълва сърцето ми към всички, които трептящи с мен сте споделяли моите премеждия и успехи докато емоциите извират от мен.

Не мога да опиша цялото преживяване и неговата стойност за опознаването на моята същност, опита, който натрупах и по-добрата версия на Човек, която осъществих за себе си. Бях автентична до край.
А всеки край е начало… Вярвам го! Бъдете щастливи, обичайте и бъдете там където трябва да сте! Обичам ви!

 

Нейното присъствие не бе никак безлично. Пам понесе доста обиди, нападки и какви ли не епитети по нейн адрес от някои от останалите. Но както каза и самата тя това не е нищо ново за нея. Отношението към различните е това.

Много нейни последователи съжалиха, че няма да видят докъде ще стигне в състезанието за сърцето на Евгени, но по това, което изградиха помежду си досега личи, че ще останат най-добри приятели.

Най-достойната участничка! Адмирации, мила Пам!

Обич за теб, Пам Велидис ❤️ Ти си просто Космос!

Жалко, че Пам напусна! Тя е много интересен и харизматичен човек. Щеше да бъде интересно да продължи напред и да стигне до финал, но ѝ пожелавам от сърце да намери правилния човек за нея, с когото да бъде много щастлива и обичана!🥰

Това беше най-елегантния начин да я изкарат от предаването без да изглежда дискриминирана.

 

Браво на Пам! Прецени, че тя ще остане до последно с оглед решението на сценаристите за изпитване на общественото мнение по отношение степента на толерантност към различния (нестандартния). Пам с решението си да напусне формата всъщност предпази не само достойнството си на квалитетна дама, но също и приятелството си с някои от момичетата. Това буди само едно към нея и смелостта ѝ – огромно възхищение. Адмирации, Пам!

 

Само положителна енергия към Пам от зрителите и фенове на предаването.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж върна 140 хил. лв. на възрастно семейство
Next: Самотен баща се връща от командировка и открива бебета близнаци на леглото на дъщеря си, докато тя е на училище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.