Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Цялата къща ухае божествено, докато го пека! КОЛЕДЕН КЕКС с ябълки: децата го нападат направо от формата!
  • Без категория

Цялата къща ухае божествено, докато го пека! КОЛЕДЕН КЕКС с ябълки: децата го нападат направо от формата!

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_21

Коледа – аромат на ябълки, канела, джинджифил, сушени плодове и коняк… Ако искате всички тези благоухания събрани в едно, то непременно си пригответе този Коледен кекс с ябълки и сушени плодове .

Докато се пече, къщата ще се пропие с вкусния аромат и едва ще дочакате кекса да се изпече (поне при моите деца е така), за да го нападнете! Ето необходимите продукти:

Коледен кекс с ябълки

Продукти:

(За тестото отмерете с чаша от 240 ml:)

Сухи съставки:

2 1/2 чаша универсално брашно (325 г)
1 супена лъжица бакпулвер (12 г)
1 щипка сол
1 супена лъжица смес от подправки (канела, индийско орехче, джинджифил, карамфил…)
1 1/2 чаша захар ( 270 g)

Течни съставки:

3 цели яйца
1/2 чаша мляко (120 ml)
3/4 чаша олио (180 ml)
1 супена лъжица ванилова есенция

И още:

1 чаша стафиди, бели и черни (150 г)
1 чаша орехи (100 г)
1 ракиена чаша ром (50 мл)
4 средно големи ябълки
пудра захар за поръсване (по желание)

размери на формата за кекс/тава за печене: 23 × 7,5 cm

Приготвяне:

В по-дълбока купа смесете стафидите със смлените орехи и ги залейте с ром. Оставете настрана да се маринова.

стафиди в ром

В дълбока купа смесете всички изброени сухи съставки, а в друга купа смесете всички течни съставки, които трябва да са със стайна температура.

Нарежете ябълките на по-малки кубчета.

ябълки кубчета

Изсипете течната смес в сместа от сухи съставки и разбъркайте до получаване на хомогенна, еднородна смес без бучки.

След това добавете сместа от ядки и стафиди, както и нарязаните ябълки и разбъркайте отново до равномерно разпределение.

Изсипете сместа в намазнена и набрашнена форма за кекс с дупка, разпределете равномерно и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за 55-60 минути.

коледен кекс с ябълки

Оставете да изстине преди да обърнете от формата.

коледен кекс с пудра захар

Преди поднасяне по желание поръсете с пудра захар.

коледен кекс парче

Да ви е сладко!

 

Continue Reading

Previous: Бях щастливо омъжена за съпруга си от 25 години. Но в деня на празника научих следното за него, след което животът ми престана да бъде същият
Next: ПАЛАЧИНКИ 3-TE ЧАШИ: най-накрая намерих СЪВЪРШЕНАТА РЕЦЕПТА за тънки, ажурени палачинки!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.