Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за думите на ген. Венцислав Мутафчийски, на прага сме на нещо голямо
  • Новини

Цяла България говори за думите на ген. Венцислав Мутафчийски, на прага сме на нещо голямо

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
cqaclaslblasg.png

Военномедицинска академия (ВМА) е на прага на сключване на договор и лицензиране като център за бъбречни трансплантации, съобщи началникът на болницата генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, предава sofia24.bg.

Радостни сме, че можем да дадем този принос за обществото, добави той.

„Тази година се навършиха 15 години от първата трансплантация във ВМА, 85 са вече направените трансплантации, пет за последната година.

Скромен резултат, особено след пандемията, където имаше още по-голямо забавяне, но това не свали нашия ентусиазъм“, каза генерал-майор Мутафчийски. По думите му от тази година ВМА вече има 24-часово дежурство за целия период на годината.

Не изпускай тези оферти:

„Когато и да има нужда – ние можем да отговорим“, допълни той.

ВМА остана един от последните центрове за трансплантация у нас, отбеляза началникът на болницата. Венцислав Мутафчийски заяви, че той и колегите му ще продължат да поддържат високо ниво и отговорност в тази дейност.

Той благодари на всички близки на донори, които са помогнали на други хора да живеят.

Днес ВМА отбеляза Европейския ден на донорството. На церемонията присъства и служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. В края на събитието на „Дървото на живота“ във ВМА бяха закачени листчета с имената на петимата донори през тази година.

Още новини за болници:

Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Селена“ ЕООД, гр. Пловдив става университетска болница. Това решение прие на днешното си заседание Министерския съвет, съобщават от правителствената пресслужба.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация;

клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението/ акредитационната оценка.

Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дори лекарите не могат да обяснят това: Варена канела с мед – лек за рак, артрит, болести на жлъчния мехур, холестерол и още 10 здравословни проблема
Next: Билката, която трябва да я има във всеки дом: Мори стреса и привлича купища пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.