Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха
  • Новини

Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
safaskykasyoasyoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пожар е избухнал в постройка в Съединение. Огънят е обхванал покрива на постройката и е вдигнал по тревога огнеборците.

В помещението, пригодено за живеене, долепено до къща в Съединение, се намирал възрастен мъж. Обитателят на стаята, така и не е усетил как е лумнал огънят, който почти мигновено обхванал покрива на постройката. Младежи са забелязали пожара и се втурнали да помагат, това разказва Таня Арабова в социалната мрежа, предава GlasNews.

Един от младежите е Димитър Калеев. Таня споделя, че го познава откакто се е родил. С Митко бил и негов приятел – Михаил Семерджиев.

„Цар на белите и произшествията е Митко. Колко инциденти е претърпял, колко болка е преживял – знае си само той и родителите му“, написа Таня.

Младежите влезли в горящата постройка, за да извадят живеещия там човек, а той бил в неадекватно състояние, твърди Таня. Сам едва ли е щял да успее да излезе.

„После се връщат обратно в огъня, за да извадят газовата бутилка, преди да се е подпалила. И да взриви всичко наоколо. И така не позволяват един инцидент да се превърне в трагедия. Защото къщите са близо една до друга, а обитателите им – на сериозна възраст. Нито могат да тичат, нито да реагират бързо“, добавя още жената.

„Медиите ни занимават с това, в каква килия била Емили Тротинетката. Като че ли това е най-важното, което се случва в момента. Но ако ги нямаше тези младежи и се беше случила трагедия, щяха да са там. Настървени, алчни за сензация. Да търсят кой точно е виновен. Та с една дума, приятели – трагедиите продават. Доброто дело – не.

Написах го за всички, които плюят по младото поколение. Не е вярно, че няма отговорни и добри млади хора, възпитани с ценности. Има! Просто за тях никой не говори. Не говорят и те. Защото не търсят популярност в социалните мрежи или където и да е. За разлика от разните певачки, инфлуенсъри и тем подобна утайка, които обществото ни приема за каймак“, завършва публикацията си Таня Арабова.

Под публикацията на Таня заваляха поздрави към момчетата, които са се втурнали да помагат на възрастния мъж. Ето малка част от коментарите:

„Браво на момчетата! Точно те трябва да бъдат в новините и в медиите, както и много други прекрасни деца“, написа Филка Атанасова.

„Браво на това момче и неговия приятел, респект към тези младежи!“, добави Надя Михалева.

„За това няма да спра да повтарям, че за доброто трябва да се говори и то с конкретни примери и имена, трябва да бъдат сочени тези хора от всички. Задължително. Имаме нужда да виждаме, за да повярваме, че доброто го има, съществува, всеки ден. Става заразно. За добрините не трябва да се мълчи“, категорична е Бисера Иванова.

„Поздравления за Митко и другото момче. Постъпили са като истински хора. Без да чакат, без предразсъдъци. Шапка им свалям на тези младежи“, коментира Цеци Милушева.

„Поздравления за проявената смелост! Бъдете здрави, момчета! Гордеем се в вас!“, написа Антоанета Симеонова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синът на наша кинолегенда със зов за помощ от Китай: Помощ, животът ми е в жестока опасност
Next: Булката остана без думи, след като получи красива изненада от младоженеца в деня на сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.