Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за това детенце и баща му: Дадоха пример на всички, но и засрамиха мнозина
  • Новини

Цяла България говори за това детенце и баща му: Дадоха пример на всички, но и засрамиха мнозина

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
hgfdjhttreerter.png

В социалната мрежа Фейсбук валят поздравления към дете, почистило училищен двор.

Мирослав Милчев и неговият син сториха добро дело – почистиха двора на 5 ОУ „Митьо Станев“ в Стара Загора. За инициативата, подета от детето, научаваме от социалната мрежа.

„От 08:30 до 09:30 часа чистихме двора на 5 ОУ „Митьо Станев“. Това е резултата – две големи торби, пълни с боклуци. Не искам да обиждам местната младеж, но свинщината, която остава след нощните събирания във въпросното училище, е меко казано неприемлива“, написа бащата на детето.

Милчев сподели и снимки, на които се виждат почистените терени в училищния двор, предава ГласНюз. Той призова родителите да обяснят на децата си, че е грозно да изхвърлят всякакъв вид отпадъци по земята.

„Моля ви, обяснете на децата си, че е грозно да си изхвърлят бутилките от сокове/минерална вода, кенчета и шишета от бира, опаковки от семки, зрънчо, снаксове, чипс, солети, найлонови торбички и т.н. по земята, при положение, че в двора на училището има три коша за боклук. Ако те са пълни (случва се), нека си съберат боклуците в една торбичка и да ги изхвърлят в някой от контейнерите в близост до училището. В крайна сметка НИКОЙ не е длъжен да чисти след тях“, написа мъжът.

Мирослав отбелязва, че с неговия син често посещават училищния двор, за да играят футбол.

„Аз ходя по три пъти седмично да играя футбол с детето си там и ми прави много неприятно впечатление как около новото игрище прилича на сметище. Нали искаме да сме европейци? Благодаря!“, завършва поста си Мирослав.

В коментарите под поста заваляха поздравления не само към детенцето, подело инициативата, но и към неговия татко.

„Евала! Браво на вас! Учите детето си на обич и култура към земята! Така трябва да се възпитават всички деца! Респект и уважение! И моето дете със съседчетата постоянно правят уборки пред блока!“, коментира Дарина Русева.

Старозагорчанка се надява повече родители да научат за доброто дело на детето и да се замислят как възпитават собствените си деца.

„Дано повече родители видят това и се замислят как възпитават децата си. Скоро асфалтираха междублоковите пространства около нас и вече взех да не се радвам. Вечер от 23.30 до около 1:00 ч се събират деца от 10 до 14-годишна възраст с велосипеди, викат и рушат недовършения паркинг, за да си правят препятствия на колелата. Питам се – къде са родителите им“, написа Радка Генева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдът: Божков е опитал да извърши страшно престъпление срещу шефката на Комисията по хазарт
Next: Ако те е обичала веднъж, ще те обича завинаги: Това е най-вярната жена от зодиака! Ти ли си?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.