Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за това, което Вежди направи в НС! Възкреси забравена традиция
  • Новини

Цяла България говори за това, което Вежди направи в НС! Възкреси забравена традиция

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
ntarasjgaksdas.jpg

Неочаквана изненада споходи депутатите в последния ден на 48-ото Народно събрание.

Тя бе подготвена от старейшината сред народните представители – Вежди Рашидов. Преди началото на пленарния ден всеки откри на банката си плакат със снимките на всички 240 депутати, предава Телеграф.

Оказа се, че това е отдавна забравена традиция, която е била въведена с учредяването на парламентарната република.

„Свитъците са по идея на председателя на Народното събрание господин Вежди Рашидов за възобновяване на една традиция, която е започнала с учредителното Народно събрание – да се прави такъв общ портрет с всички народни представители и ръководството на Народното събрание“, съобщи председателстващия заседанието Йордан Цонев, който обясни, че през годините традицията е била забравена.

Не изпускай тези оферти:

“Председателят на Народното събрание пое инициативата да бъде възобновена от тук нататък. Това е един документ за историята и поколенията“, подчерта Цонев.

Вижте хората, които са ви издигнали. Вложете разум. Народът чака резултати от нас, обърна се той към депутатите в последната си реч от 48-ото НС

Последният звънец за 48-ото НС удари председателят на НС Вежди Рашидов. „И така докога, колеги?“, попита той депутатите, които така и не намериха пътя за разбирателство помежду си.

Дойде край, неочакван и предизвестен, заяви той.

„Прекрачих това НС като най-възрастния народен, представител с надежда след серия крясъци, обиди, противопоставяне, за да намерим разбирателство и баланс. В първите мигове стана магията. Но уви, бе кратка“, емоционален бе той.

И отбеляза, че се стигнало до позната антиутопия – гласувания, прегласувания, почивки. Колеги, така докога, попита пак той.

И призова депутатите – да успокоим страстите, да създадем спокойствие и баланс в обществото, да върнем от пътя на отрицанието на пътя на съзиданието.

„Някога и аз се втурнах в парламента, готов да променям и създавам с надежда да обърна света“, посочи той. И припомни част от дейността си като министър.

Всеки ден чувам тътена на въпроса „И какво от това“. В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, всеки от нас ще плати тази цена, но сме длъжни да запазим мечтите си“, добави Рашидов.

Той призова колегите си да забравят рейтингите и да помислят какво остава след тях.

„Вижте хората, които са ви издигнали. Вложете разум. Народът чака резултати от нас“, призова той депутатите. Рашидов се надявал след изборите да има повече сигурност, надежди и единение.

„Дано утрото е по-мъдро от вечерта, народът ни заслужава това“, заяви той, преди да удари за последно звънецът на 48-то НС и да разпусне депутатите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той публикува тази снимка на дъщеря си и спаси живота ѝ, защото един коментар беше различен от всички останали
Next: Андре Токев се връща на екран

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.