Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за
  • Новини

Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
rasfdsdscdscsdcdcd.png

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира във Фейсбук скандала около Диана Димитрова, която наскоро сподели, че е малтретиран от свой колега.

„Направо ми е тъпо да коментирам, но чета изказвания от психолози, фейсолози, известни и неизвестни личности, жени и мъже по повод скандала и побоя над актрисата Диана Димитрова.

 

Със сигурност побойникът е предизвикан. Но няма предизвикателство, което може да оправдае побой над жена. Има си начини да отговориш и това не е боят!

Чета и искрено се възмущавам от злорадството, основно от жени, разбира се, има и доволен брой мъже, но е и разбираемо.

Хората са толкова озверели, толкова са агресивни, че една такава история е нормално да отприщи тази вълна от критики към жертвата.

Що за мъж си да пребиеш/набиеш жена? Както и да те е предизвикала. Ние живеем в патриархален свят, повече отколкото е допустимо, но насилието върху слабия пол е гнусна комплексарщина и безсилие. Още по-отвратително е обаче, как множеството оправдава това.

Тук изобщо не коментирам темата моралът на жертвата, действията и, реакциите и. Тя достатъчно е била наказана от начина, по който е била отхвърлена. Но да бъде бита и то пред свидетели, които са си кютали и не са взели отношение… Ами безумно е.

Последните дни попадам на различни статии с описани различни ужасни (според мен) събития в различни точки на света. За пореден път ще споделя тук, че смятам, че чипът на човешкото същество е сбъркан. Количеството агресия и омраза не са съвместими с Твореца.

Ще завърша с анализа на автора на една статия, в която той анализира човешкото същество и доказва, че то е най-агресивното и зло същество на Земята. Пише, че то е единственото същество, което може да изтреби огромен брой от себеподобните си и вярва, че не сме приспособени да живеем на планетата Земя, за разлика от животните и растенията.

И накрая казва, че може би сме “докарани“ и размножени тук, поради огромната ни агресия.

Дава прекрасни примери за теорията си, но този ми пост е по друга тема.

Като включим извратената братоубийствена война и всичко подобно, което се случва в света в момента, този побой над актрисата си го отчитаме като нещо в реда на нещата, докато преживяме на вечеря и гледаме новините, или докато пием кафе сутрин, или бориме махмурлука с вряло шкембе.

Стига с тази отвратителна агресия, злоба и примитивност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пазите ли ги? Тази остаряла банкнота днес струва 2000 лв.
Next: Важно! Левовете в евро? Какво да правим ден преди влизането ни в еврозоната

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.