Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за битата Диана Димитрова
  • Новини

Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за битата Диана Димитрова

Иван Димитров Пешев декември 21, 2022
rkaskroasdkas.png

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира във Фейсбук скандала около Диана Димитрова, която наскоро сподели, че е малтретиран от свой колега.

„Направо ми е тъпо да коментирам, но чета изказвания от психолози, фейсолози, известни и неизвестни личности, жени и мъже по повод скандала и побоя над актрисата Диана Димитрова.

Със сигурност побойникът е предизвикан. Но няма предизвикателство, което може да оправдае побой над жена. Има си начини да отговориш и това не е боят!

Чета и искрено се възмущавам от злорадството, основно от жени, разбира се, има и доволен брой мъже, но е и разбираемо.

Не изпускай тези оферти:

Хората са толкова озверели, толкова са агресивни, че една такава история е нормално да отприщи тази вълна от критики към жертвата.

Що за мъж си да пребиеш/набиеш жена? Както и да те е предизвикала. Ние живеем в патриархален свят, повече отколкото е допустимо, но насилието върху слабия пол е гнусна комплексарщина и безсилие. Още по-отвратително е обаче, как множеството оправдава това.

Тук изобщо не коментирам темата моралът на жертвата, действията и, реакциите и. Тя достатъчно е била наказана от начина, по който е била отхвърлена. Но да бъде бита и то пред свидетели, които са си кютали и не са взели отношение… Ами безумно е.

Последните дни попадам на различни статии с описани различни ужасни (според мен) събития в различни точки на света. За пореден път ще споделя тук, че смятам, че чипът на човешкото същество е сбъркан. Количеството агресия и омраза не са съвместими с Твореца.

Ще завърша с анализа на автора на една статия, в която той анализира човешкото същество и доказва, че то е най-агресивното и зло същество на Земята. Пише, че то е единственото същество, което може да изтреби огромен брой от себеподобните си и вярва, че не сме приспособени да живеем на планетата Земя, за разлика от животните и растенията.

И накрая казва, че може би сме “докарани“ и размножени тук, поради огромната ни агресия.

Дава прекрасни примери за теорията си, но този ми пост е по друга тема.

Като включим извратената братоубийствена война и всичко подобно, което се случва в света в момента, този побой над актрисата си го отчитаме като нещо в реда на нещата, докато преживяме на вечеря и гледаме новините, или докато пием кафе сутрин, или бориме махмурлука с вряло шкембе.

Стига с тази отвратителна агресия, злоба и примитивност.

Планетата на Орките…“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите на Стани богат в ступор! Всички питат защо излъчиха снощи това
Next: Работодателите вдигат заплатите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.