Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България се моли за тях: Ето кои са отвлечените българи Любомир и Данаил
  • Новини

Цяла България се моли за тях: Ето кои са отвлечените българи Любомир и Данаил

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
sdfkfhkfkgkhkjgh.png

Отвлечените от йеменските хути българи в Червено море са капитанът и помощник- капитанът на кораба Galaxy Leader – 38- годишният Любомир Чанев и 39-годишният Данаил Веселинов, научи bTV от свои източници.

„Установили сме контакт с близките на отвлечените. Те разполагат с пълната информация и сме им предложили психологическа помощ. Работим по решаването на кризата“, обяви главният секретар на МВР Живко Коцев.

В социалните мрежи Събина Веселинова, съпруга на помощник-капитана, написа: „Ти ще се върнеш, ще бъдем отново заедно! Помолете се за хората, които бяха отвлечени на този проклет кораб! Чакам те!“

От Министерството на външните работи коментираха случая 24 часа, след като стана ясно, че има отвлечени българи.

„МВнР работи по изясняването на всички обстоятелства по случая в тясна координация с българските дипломатически представителства в региона и с партньорски институции. МВнР е в контакт и със семействата на двамата български граждани част от екипажа на кораба“, обявиха от ведомството.

Корабът е регистриран на името на британска компания, която според израелски медии е частично собственост на израелския магнат Ейбрахам Унгар. Плавателният съд е натоварен с автомобили е и е плавал от Турция към Индия. Бившият зам.-ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел д-р Шаул Шей обясни каква заплаха представлява шиитската групировка за морския трафик в Червено море.

„60% от товарите на нефт и газ към Европа минават по този маршрут. Това е и политически ход – бунтовниците казват на света: ние контролираме тази зона. Предполагам, че може да поискат и откуп за заложниците“, смята израелският експерт по сигурност.

Бунтовниците хути заявиха, че отвлеченият кораб се намира в йеменско пристанище. И заплашиха, че всеки плавателен съд, свързан с Израел, ще бъде тяхна цел, докато военната операция в Ивицата Газа не спре.

Израел обвини Иран, който подкрепя хутите, в поръчителство на отвличането. Техеран категорично отрече да има общо със случая.

По информация на Израел на борда има между 22 и 25 души – моряци от Украйна, България, Филипините и Мексико.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Директорка на училище: Тъжната новина ни порази мълниеносно
Next: Днес Църквата празнува един от най-големите християнски празници, ето какво се прави

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.