Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България тръпне в очакване: Катето Евро се завръща на екран в ново шоу с още двама актьори
  • Новини

Цяла България тръпне в очакване: Катето Евро се завръща на екран в ново шоу с още двама актьори

Иван Димитров Пешев януари 16, 2024
asdcdsfgdfsgsfdgfd.png

След като стана ясно, че вече няма да е жури в „България търси талант“, актрисата може да захлеби в нов проект. „Ще правим едно комедийно шоу с Георги Мамалев и Катето Евро, но ни трябва весел сценарий.

Искаме да го направи млад режисьор от НАТФИЗ, с когото сме разговаряли.

То не е лесно, но сме го намислили как да се случи“, сподели пред „България Днес“ актьорът Антон Радичев, който смята, че е най-добре предаването, да е по БНТ, където дълги години се подвизаваха актьорите с „Клуб НЛО”.

Въпреки че е на 76 години, Радичев не се отказва от сцената и се радва, че продължават да го канят в постановки. „Няма спиране. Сега ми увеличиха пенсията и вече е 900 лева, плюс че съм на половин щат в Народния, няма как да не съм доволен от тези пари.

От нищо не се лишавам“, казва Радичев. На Антоновден телефонът ми загрява. Най-вероятно ще празнувам с колегите в театъра, а вкъщи ще се съберем с Еми жена ми, дъщерята Криси, внучката студентка, внукът и котката, която е дърта като мен“, пошегува се актьорът, който на 17 януари празнува имен ден.

Обикновено Антон получава подаръци, които го радват, но най обича да събира гости. „Много са ми приятелите, с годините стават все по-малко за съжаление. Радичев се похвали в интервю, че вече му е паднал запорът на „Топлофикация“, срещу, която водил две дела, също приключили.

„Така е, едното го загубих и платих 5000 лева, другото спечелих и ми върнаха почти толкова, но не се оплаквам. Човек трябва да си знае правата. Иначе за месец парно пак е висока сумата която искат, почти 200 лв. отгоре, но поне има някакви изравнителни сметки“, смее се той.

Колкото до здравето, Радичев се грижи за физиката си и прави колкото може повече движения. „Когато направих двете операции на кръста, ми обясниха, че трябва да ходя много, да правя упражнения.

Опитвам се, макар че то в театъра си е цяло упражнение по цял ден. Иначе от студ не ме е страх, както и от грип. Миналата година си сложих ваксина тази няма да го правя“, казва актьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям гаф: Йочев и Цънцарова се обиждат в ефир, телевизията прекъсна драмата
Next: Астролог: 2 зодии ще се къпят в пари през 2024 г., всички ще им завиждат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.