Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България трябва да научи за подвига на 20-г. Веско на плажа в Поморие
  • Новини

Цяла България трябва да научи за подвига на 20-г. Веско на плажа в Поморие

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
veskppsodsodvidg.jpg

Драматична случка се е разиграла в петък на централния плаж в Поморие и само бързата намеса на 20-годишен смелчага е предотвратила удавянето на двама летовници.

Това стана ясно от публикация в социалните мрежи, която бързо набра популярност, видя .

В последните часове все повече хора говорят за героя Веселин Загоров, който е на 20 години.

Ето какво написа Пламен Румпалов във „Фейсбук“, разказвайки за случката в Поморие:

Не изпускай тези оферти:

„Веселин Загоров, на 20 години. Спасител на четвърти пост на централния плаж в Поморие.

Вчера, след работно време решава да остане и поплува. Около 18:30 часа забелязва как двама души започват да се давят.
Самоотвержено, без да губи време, с точни и бързи реакции и действия, Веско спаси два живота. Скромността му е голяма, не пожела дори да бъде сниман, но за доброто трябва да се говори и показва.

Браво Веско, ти си нашия герой и пример за останалите младежи. Бъди здрав и все така сърцат.

Ето какво се случи днес с 18-г. Станимира, извършила истински подвиг на плажа в Бургас

Поздравления и за старши спасителя Калин Чомпов, който за поредна година събра прекрасен екип и наред с утвърдени спасители има и такива млади герои“.

Още новини за морето:

Притеснителна статистика показва голям брой мъртви делфини по Северното Черноморие. От началото на 2022 г. са открити повече от 60 умрели морски бозайници на брега.

Основната причина е човешкият фактор. Оказва се, че морските бозайници са изключително чувствителни на външни влияния, особено на силни звукови вълни под водата.

„Става въпрос за взривове, различни звукове, които изследват дъното за наличие на нефт. В случая знаем, че има военни действия в Украйна. Доста вероятно е от подводни взривове да се достигне такава масова смърт”, обясни пред NOVA доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН.

Оттам засега отхвърлят варианта делфините да са убити умишлено от хората. Съществуват и други фактори, които влияят върху смъртността на морските бозайници.

„Морбили вирусът при тях е доста фатален. Те се заразяват масово и ако имат епизиотия – до 90% от популацията в даден район може да загине”, обясни Райков.

Учените отчитат, че макар и застрашени, на този етап няма опасност за популацията на делфините, но e добре да се съобразяваме повече с морските обитатели.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Ангелов дръзна да каже болезнената истина за престъпността в България, която никой не смее да издума
Next: Огромна изненада! Това са думите на Борисов за Слави

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.