Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяло Поморие снощи не е мигнало! 50-годишен взе на водна пързалка 14-годишна внучка на почтено семейство-съседи и изправи на нокти цял град
  • Новини

Цяло Поморие снощи не е мигнало! 50-годишен взе на водна пързалка 14-годишна внучка на почтено семейство-съседи и изправи на нокти цял град

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
ewewgewgregergd.png

50-годишен криминално проявен мъж от Стара Загора изправи на нокти РУ-Поморие за няколко часа вчера, след което през цялата нощ – до 07:30 ч. тази сутрин полицията у нас го издирваше заради отвличането на 14-годишно момиче, пише Флагман бг.

Цяло Поморие снощи не е мигнало, защото внучката на едно от най-почтените семейства, която им дошла на гости от София не се е прибрала на свечеряване.

Сигналът за изчезналото дете е подаден от баба му и дядо му, при които то било оставено от родителите си преди няколко дни. Историята е потресаваща, но липсва в официалните сводки на МВР, за да не се всява тревога в разгара на сезона.

Вчера преди обед мъж и жена на средна възраст, които били отседнали в съседство от къщата на бабата и дядото, поканили момичето да дойде с тях на водна пързалка.

Информацията е, че двойката се е представила като семейна, имали хотелска стая наблизо. Представили са се като софиянци.

„Изглеждаха много добре, разговаряха с нас, те предложиха да вземат внучката ми на плажа, за да я наглеждат. Минаха повече от 5 часа и когато тя не се прибра, аз идвам при вас, за да споделя тревогата си, моля ви да започнем да я търсим“.

Това били думите на бабата от късния следобед вчера пред дежурните полицаи в Поморие.

Почти веднага след това те са открили партньорката на „столичния турист“, която им споделила – разочаровано, че всъщност не била негова съпруга, а приятелка.

Двамата пристигнали заедно на почивка в Поморие, знаела от него, че е от София, казала двете му имена и марката на автомобила.

Нищо съществено всъщност не знаела за него, освен че бил на 50 години. Тя е 60-годишна. Запознали се неотдавна и негово било предложението да отскочат с личния му автомобил до морето.

Жената звучала искрено, тя разказала още, че е влюбена в него и че му вярвала.

В процеса на разследването се установява, че става дума за сериозен престъпник от Стара Загора, който гастролира из цялата страна и успява да заблуди наивни жени.

По аналогичен начин е успял да въведе в заблуждение и бабата на 14-годишното момиче, представяйки се за солиден и отговорен мъж.

Проблемът бил, че вчера, след като отишли и тримата на водната пързалка на плажа и постоели около час-час и половина, от 50-годишния любовник и детето вече нямало следа.

Изоставената възрастна дама ги търсела и на мобилния му телефон, който бил изключен. Липсвала и леката му кола.

Издирването е приключило тази сутрин, когато престъпникът-омайник е бил задържан с момичето в Стара Загора. Няма данни то да е било насилвано, било е спокойно и е заявило, че напълно доброволно и с желание тръгнало на пътешествие с човека, който е по-голям от собствения й баща.

Историята има хепи енд, но можеше да свърши и трагично, ако органите на МВР не бяха действали оперативно и изключително професионално.

Установено е, че мошеникът имал навика освен да краде, още и да се възползва от наивни жени, за които предполага, че имат финансови възможности.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока катастрофа в Бургас, режат ламарини, за да извадят хората
Next: Не изхвърляйте кората от краставици: Тя е истинско съкровище – и щом разберете защо, ще я използвате, докато сте живи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.