Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяло село чака отговори за скандални монахини, превзели наш вековен манастир
  • Новини

Цяло село чака отговори за скандални монахини, превзели наш вековен манастир

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
vasvavakvkaevka.jpg

Майка Доротея Снимка: Дима Максимова

Лясковското село Мерданя и миряни от цяла България чакат отговори от Светия синод за новодошли монахини, спретнали преврат в прочутия манастир “Св. 40 мъченици” и принудили обичаната игуменка майка Доротея да напусне светата обител.

След 51 години служба на Бога преди три седмици тя остана на улицата без пари и дом.

Всяка неделя хората излизат в нейна защита пред вратите на манастира. Изпратиха подписка до клириците на БПЦ с 1000 имена и искане да бъдат отзовани новите сестри Серафима и Евфимия, а Доротея да бъде върната.

Не изпускай тези оферти:

На 9 септември входираха в Светия синод и отворено писмо с редица въпроси относно нарушения на църковните канони при подстригването на Серафима и изпращането й в Мерданя. По информация на протестиращите Светия синод провежда в момента дълго заседание заради брожението.

Ето какво излагат поддръжниците на старата игуменка в писмото:

Жестокото посегателство срещу монахиня Доротея от страна на новодошлите Зоя Крушкова, позната още като схимонахиня Серафима и нейната подопечна монахиня Евфимия, както става ясно вече и от информацията в медиите, е започнало като още в началото била разбита бравата на вратата на монахиня Доротея и тя била принудена да я подпира отвътре с тояга. Отначало я обиждали и вдигали скандали. След това новодошлите станали още по-агресивни.

През юни я оставили цял месец без хляб. А от храната, която и доколкото после ѝ давали, непрекъснато я болял стомахът и стигала до повръщане. След като спряла да я яде по лекарско предписание симптомите изчезнали, което е документирано с лекарско становище. Започнала да си купува бисквити и да се храни само с тях. Но тогава ѝ забранили да прекрачва прага на манастира и да ходи до центъра на селото.

Схимонахиня Серафима ѝ казала, че ще спре да ѝ внася здравните осигуровки. Не ѝ купували лекарствата за кръвното, както и не ѝ давали да отиде сама да си ги купи или да се обади и да помоли да го направи някой от селото, поради което ѝ отнели и телефона.

Накрая всячески се опитвали да я изкарат луда. Заради всичко това на 19 август 2022 г. монахиня Доротея след 51 години монашеско служение била принудена да напусне манастира и да отиде при свои близки”.

Хората питат лицето Зоя Крушкова (известна като схимонахиня Серафима) в кой български манастир и под чие духовно ръководство е преминала своето послушание и изпитателен срок. Съответно кой духовник е гарантирал пред Бога за нейната духовна зрялост и кой я е възвел под мантия?

Съмняват се в нейната праведност и дали първоначалното й пострижение е извършено в пределите на БПЦ. Как са подстригани за монахини само след 6 месеца в обителта две рускоговорящи девойки ,тъй като традицията е всеки послушник да бъде изпитван поне 3 г..

Подозират икономически интереси и опит да се сложи ръка върху манастирските сметки, гори и земи.

Засега от Великотърновската митрополия няма никакъв коментар по казуса, от канцеларията дори отказали на хората да входират подписката им по официалния ред. Сестра Серафима също не иска да говори. “Истината скоро ще излезе наяве, никого не сме гонили, Доротея си тръгна сама, има здравословни проблеми”, коментира тя пред “24 часа” в деня, в който старата игуменка дойде да прибере малкото си вещи от манастира.

А майка Доротея е намерила покой при състрадателни хора в съседно село. „Няма пенсия, на улицата съм без един лев. Има гробища тук, в съвета и при лекарката съм записана и тук ще си изкарам живота”, казва монахинята.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българинът Емо Каменов разтресе Балканите! Прецака жена си Ивета и хлътна по сръбкинята Мая
Next: He гo oтxвъpляйтe и cлeд 5 чaca щe имaтe гoлямo финaнcoвo чyдo ĸoeтo мaxa ĸpeдити

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.