Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути
  • Новини

Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
sdhdfhrthfghfgbfg.png

Кой не иска да е истински кулинар в кухнята. Но мнозина от нас или просто не го умеят или нямат време.

 

„Животът наскоро стана толкова бърз, че дори се страхувам да не мигна, защото ще мине за миг. Това се усеща особено в делничните дни, когато будилникът звъни твърде рано, а денят е супер забързан и нямам време за нищо още повече за готвене“.

„Ето защо често използвам малки кулинарни трикове, за да намеря малко време дори вечер за себе си и семейството си.

 

Затова искам да ви издам една тайна. А именно как да готвите картофи само за 5 минути, като по този начин спестявате ценно свободно време“.

 

Този метод ще помогне на тези, които искат бързо да приготвят и хапнат сварени картофи, но просто не искат да се мъчат с дълго и продължително готвене.

За тази рецепта ще ни трябват само картофи, малък лист хартия и микровълнова фурна, която ще свърши цялата основна работа.

Първо, картофите трябва да се измият добре с вода, като същевременно търкате кожата му с твърда гъба, която ще отстрани всички замърсявания и кълнове.

 

След това трябва да „надупчите“ всеки картоф на няколко места с вилица.

 

След това просто увийте всеки картоф с хартия, но обърнете внимание, че можете да използвате само обикновени бели листове, без никакви снимки и надписи.

 

„Защо? Мисля, че няма да е трудно да се предположи, че цялата цветна „химия“ от рисунките след „готвене“ ще остане върху картофа и е крайно нежелателно да се ядат такива „добавки“

Поставете получените бели топчета в микровълновата за 5 минути и включете на максимална мощност – най-добре е да е 800 вата.

 

След време внимателно извадете и сложете картофите в чиния. Проверете степента на готовност с вилица – картофите трябва да са много меки, ако не е възможно да се пробият, то ги увийте отново с хартия и оставете да прекара още няколко минути в микровълновата.

Това е всичко.

 

Сега имате за хапване вкусен картоф, който по нищо не се различава от този, който се вари на печката в продължение на 20 минути.

 

Между другото това кулинарно произведение, прилича по вкус и на печен картоф, но е много по-вкусно от готвенето в тиган с олио картоф.

Този метод е много добър, тъй като „готвенето“ не изисква нито печка, нито специални подправки (все пак после може да овкусите готовия картоф по ваш вкус), така че можете да готвите картофи по този начин дори в офиса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банките обмислят голяма промяна: Скоро може да изчезнат всички…
Next: ЧЕРЕН ДЕН: Известен културист си отиде трагично само на 29 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.