Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял Лондон говори за българина Николай, който седя на една маса с принц Уилям и спаси сърцето на града
  • Новини

Цял Лондон говори за българина Николай, който седя на една маса с принц Уилям и спаси сърцето на града

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
lodndaodaosnasn.jpeg

Български пожарникар спаси един от символите на Лондон – моста Тауър Бридж, в сърцето на английската столица. Николай Пенчев и колегите му гасили пламнали мотори на съоръжението преди няколко дни, пише Телеграф.

„Бяха се запалили големите хидравлични мотори, с които мостът се вдига и спуска при преминаване на лодки и кораби. Моторното отделение е на две нива под земята и хората няма как да видят и да знаят, че нещо се е случило.

Разбрали са само, че мостът е бил затворен“, разказа пред „Телеграф“ Пенчев.

Икона

Не изпускай тези оферти:

Тауър Бридж е подвижен висящ мост над река Темза, който се е превърнал в икона на Лондон. Дълъг е 244 метра и е висок 65 м. Открит е през далечната 1894 г. От принца на Уелс Едуард, който после е коронясан като крал Едуард VII. Историческото съоръжение влиза в района, който се покрива от Ники и колегите му.

„Ние сме все млади хора, млада кръв. Имаме енергия за такава работа“, сподели още Пенчев. По думите му само ден преди пожара на същото място пък спасявали самоубиец, кацнал на едно от въжетата на Тауър Бридж. От кадрите се вижда, че човекът е успял да стигне доста високо, преди да бъде свален.

Смелост

Николай Пенчев се прочу със смелостта си миналата година, когато спаси семейство от огромна горяща сграда в Лондон. Тогава лично принц Уилям отиде при него и колегите му на чай, за да изрази благодарността си.

В интервюто си тогава Ники сподели, че не е очаквал такава чест. „След като бяхме представени от комисаря всеки поименно, принц Уилям започна да ни разпитва кой откъде е, какво е направил в ситуацията.

Беше си „написал домашното“ и знаеше откъде си, кой си. Задаваше ни конкретни въпроси. Попита ме за пожарната в България и защо съм поискал да се преместя точно в Лондон. Видя, че се занимавам активно със спорт – културизъм. За да разчупи още повече обстановката, се пошегува, че той самият не се и съмнява, че съм носил на ръце спасените от последния етаж“, разказа пожарникарят.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половин България е предупредена за днес, но не за жеги!
Next: Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.