Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чарлз на сватба в Столипиново през 1998 г. Младоженецът: Не ми даде ни цвете, ни пара
  • Новини

Чарлз на сватба в Столипиново през 1998 г. Младоженецът: Не ми даде ни цвете, ни пара

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
charlaslrlas.jpg

“Пари ли ще му дават на бай Вълчо?”, питат трима негови съседи, седнали пред блока на мастика и мезе в кв. “Столипиново” в Пловдив. Коментират оживено, че точно преди 24 г. на сватбата му е присъствал новият крал на Великобритания.

“Тогава, горкият, не получи нищо от Чарлз. А му беше гостенин на сватбата. Дано сега се сети за него и да го възнагради”, коментират те.

Хората в етническия квартал още помнят височайшата визита през ноември 1998 г. Пред едно от заведенията имаше стълпотворение от народ. Принц Чарлз беше съпровождан от тогавашния президент Петър Стоянов.

До тях бе вече покойният шеф на фондация “Рома” Антон Карагьозов. Присъстваше и Спас Гърневски, тогава кмет на Пловдив, пише „24 часа“.
Навалица, камери, а от плакат, изписан на английски, се чете:

Не изпускай тези оферти:

“Добре дошъл, принце! Обичаме ви! Имаме проблем с нашето място за живеене”

Пред заведението, където Вълчо и Живка посрещат високия гост, са окачени чанове, а Чарлз изпробва звука им.

“Имах много големи очаквания, но се разочаровах”, казва днес 57-годишният Вълчо Атанасов. “На 8-ия етаж живее, идете и го вижте. Преди малко си дойде и остави таксито на улицата”, допълват комшиите.

Влизаме във вход без прозорци между етажите. Зарито е с отпадъци. Асансьор няма, а на вратите има шперплат някое дете да не падне в шахтата.

Изведнъж се появява самият Вълчо Атанасов с три четвърти панталони и зелена тениска. “Едно цвете не ми даде, нито една пара. Доведоха го на сватбата ми”, връща лентата той.

Признава, че по това време е бил женен за една Гинка, но били разделени и той вече живеел с Живка. Предишната съпруга после му дала развод. И чак през 2020 г. Вълчо сключил граждански брак с Живка. Така се оказва, че принц Чарлз е присъствал на характерна за етническия квартал сватба, но по същество незаконен към онзи момент брак.

“С Живка имаме две деца – син на 17 и дъщеря на 23. Когато тя се роди, я кръстихме Даяна, но след това я прекръстих на Евгения, защото нищо не получих от Бъкингам”, описва Вълчо. Твърди, че не се гордее с посещението на високия гост тогава. “Никаква полза нямаше за мен.

Трябваше да отпусне нещо. Но не му се откъсна нищо от сърцето”, разсъждава той. И не крие, че е разочарован.
“Ако бях кръстил дъщеря си Камила, може би щях да получа нещо”, припомня Вълчо.

Жена му Живка работела в сладкарски цех и правела баклави и каламари. Той кара такси.

Не останал обаче равнодушен към смъртта на кралица Елизабет Втора. “Сложил съм си на телефона нейна снимка, за да я почета. Беше голяма жена”, изрича Вълчо. Смята, че ако тя е била на сватбата му, а не синът ѝ, нямало да остави нещата така и по всяка вероятност щяла да поднесе подарък.

“Сега живея трудно. Предаден съм на частен съдебен изпълнител заради кредит. От 2000 лева станаха 30 хиляди. Не ги погасявам. Водя се, че не работя, и не ме търсят. Нямам осигуровки”, обяснява Вълчо. И се връща към сватбата си.

“Как я помня ли? Бях млад. Дойде принцът. Стисна ми ръката и това беше. Много хора помислиха, че ще стана богат. И аз се надявах, че ще ме спаси от 8-ия етаж. Очаквах едно дарение, с което да си направя една къщичка или поне да взема друг апартамент. Ама нищо”, клати глава таксиджията.

Той обитава общинско жилище от две стаи и кухня, което се намира в блок в “Столипиново”. Месечният му наем е 22 лева.

“Чаках, чаках – нищо. Писах на Чарлз: “Принце, ако може да ми помогнете с някой лев”

Той ми отвърна, че не помагал на един, а на фондации. Отговорът беше кралски. Почувствах се излъган”, натъжава се Вълчо.

Смята, че така не се прави. “Когато отиваш на сватба, трябва да дадеш нещо. Нали целта е да се помогне на младоженците. А той се изтърси с празни ръце”, коментира Вълчо. Не вярва, че новият крал ще се сети за него. “Едва ли ме помни”, разсъждава таксиджията. Но не таи злоба към него.

“Какво да му кажа, ако дойде пак? “Кралю, добре дошъл!”, изрича Вълчо. Сеща се, че му писал и второ писмо, в което директно поискал някой паунд от Чарлз. Писмото било придружено със снимката на детето му, тогава все още с името Даяна.

“Втория път не ми отговори нищо”, огорчен е Вълчо. А тогава имал жизнена нужда от помощ. Бил безработен. “Беден бях и беден си останах”, изрича той.

Твърди, че като таксиметров шофьор изкарвал 700-800 лева на месец. Но не вземал парите накуп, а ден за ден и така не виждал нищо от тях. Със здравето не бил добре. Имал световъртеж, диабет и високо кръвно. Пиел хапчета. “Преди бях едър, шкембелия. Сега съм с 20 кг надолу”, жали се той. И пак поема към таксиметровата кола.

А в “Столипиново” отново са готови да посрещнат Чарлз, но вече като крал. “Първият път дойде по собствено желание. Сега ще му честитя официално новата титла и ще го поканя да посети отново квартала. Винаги е добре дошъл”, заяви за “24 часа“ Асен Карагьозов от фондация “Рома”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълни таблици с новите условия за пенсиониране, необходимия трудов стаж до 2037 година и за различните категории труд
Next: Президентът Радев е оказал помощ на Динко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.